Синьо злато

— А сценичните ефекти? — попита Остин.

— Казва, че било като при някаква дупка в скалите край Енсенада, през която нахлува морето и вдига голям шум. Само че, сега било много по-силно. Скалата зад фабриката се свлякла. Вдигнали се големи вълни. Лодката за малко да се обърне. И тогава сме изплавали ние. Измъкнали ни в лодката, като огромни сардини и ето ни сега тук.

Остин отново разгледа морето.

— Споменаха ли нещо за „Червеношийката“?

— Видели някакъв кораб, но преди това. Заобиколил носа и оттогава не се е появявал.

Остин започваше да се безпокои за Контос и хората му.

— Благодари, моля те, на нашите благодетели и ги попитай дали няма да ни закарат зад носа!

Завала предаде молбата и рибарите запалиха стария извънбордов „Мъркюри“ в облак синкав пушек. Закашлян като астматик, моторът без усилие забута лодката по копринената повърхност на морето. С Хуан на руля, те бързо стигнаха носа и веднага разбраха, защо „Морска червеношийка“ не е напуснал котвата си. Известно време корабът на НАМПД нямаше да ходи никъде.

Палубата беше покрита с малък хълм от чакъл и по-едри камъни, а корпусът бе силно наведен към щирборда. А-образната рама на кърмата, както и бигите67 на задната палуба бяха огънати, като че ли бяха от пластилин. Скалата над кораба сега беше жълта, в резултат от свличането на горния пласт. Екипажът се сражаваше срещу камънаците с лопати и постове. Един мотокар вдигаше по-тежките отломъци.

Хуан приближи лодката до съда на НАМПД. Контос отиде до релинга и се наведе надолу. Лицето и ръцете му бяха целите в пръст, сякаш току-що бе изпълзял от срутена мина.

Остин събра длани пред устата си и извика:

— Има ли ранени?

— Малко синини и цицини — отвърна Контос. — За щастие, отзад нямаше никого. Тъкмо чухме експлозия от оная страна и се готвехме да видим какво става. Преди да вдигнем котва, цялата фасада на скалата се стовари долу. Къде, по дяволите, бяхте вие?

— Много ми харесва новия ти грим — забеляза Остин.

— Да не е от Есте Лаудър? — включи се и Завала.

Опитът на Контос да махне калта от носа си, само влоши нещата.

— От остроумията ви е ясно, че сте добре. Когато приключите с глупостите, ще ми кажете ли какво стана?

— Тътенът, който сте чули, беше от подводна експлозия — обясни Джо.

Контос поклати глава недоверчиво:

— Не ми е известно в района да има вулканична дейност. Какво я е причинило?

— Единственото, което можем със сигурност да твърдим е, че центърът й беше в подводна инсталация — отвърна Остин.

Капитанът го погледна с празен поглед.

— Ще ти обясним после. — Остин разгледа склона. — Експлозията е причина за свличането.

Контос смръщи вежди.

— Ей — викна той, с една мисъл в главата, — какво направихте с Шушона?