Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Като се върна мислено във водата, в миговете преди експлозията, Завала стисна невидимото кормило.
— Всичко си върви по реда. Приемаме, че повишената температура е свързана с инсталацията. Ти тръгваш, за да разгледаш това нещо отблизо, аз спускам подводницата на дъното и чакам. Температурата започва изведнъж рязко да се повишава и аз те викам при Шушона.
Остин се порови в паметта си:
— Аз тъкмо бях надникнал през оберлихта на онова съоръжение, когато те чух. Вътре имаше хора и машини. Тръгнах бързо да се връщам и в тоя момент… Ба-а-а-м!
— Казваш, че било пълно с тръбопроводи — отбеляза Завала. — Някои от тях трябва да са били под високо налягане и оттук източникът на експлозията.
— Не знам. Би могло да е някакъв теч, но беше съвършена инсталация. Положително е имала цял куп кранове и предпазни вентили, за да не се допусне опасно налягане. От видяното не забелязах да става нещо необикновено. Никой не тичаше насам-натам. Никакъв признак за нещо нередно.
— Ами това повишаване на температурата на водата?
— Добър въпрос, макар че от сателитните снимки да личи, че това не е първият път, при който се отдава топлинна енергия в морските води в района, така че надали съществува пряка връзка между температурата и експлозията. — Остин беше донесъл найлонов плик. Отвори го и извади металния цилиндър. — Това го намерихме да плава в залива. Да имаш представа какво може да е?
Контос го разгледа и поклати глава.
— Ще се опитам да намеря производителя, когато се върнем във Вашингтон.
— Май инстинктите ти не лъжат, Кърт. Помниш ли в оная кръчма като каза, че имаш усещането, че нещо голямо и злонраво ни наблюдава?
Кораловият поглед на Остин се втвърди.
— Ако си спомняш, направих и друго мъдро наблюдение.
— Какво?
— Казах, че каквото и да е проклетото нещо, което се спотайва в тъмното, то е гладно като стадо вълци.
— Двамата сте много тайнствени — отбеляза Контос. — Да не би да говорите за Годзила69?
Остин не отговори. Той се загледа в порещия вълните нос, сякаш отговорите на въпросите, бушуващи в главата му, можеха да се намерят под синьо-зелената повърхност на морето.
12
Ръката на Бога
Въздушният кораб се плъзгаше над тропическия лес, като някакъв огромен, продълговат японски фенер, пулсирайки с мека оранжево-синя светлина, докато двата огнени езика нагряваха въздуха във вътрешността на подобния на наденица балон. Ако се изключеха огнените избухвания от време навреме, единствен признак за присъствието на апарата беше мълчаливата му сянка, която минаваше пред луната и звездите като облак.
Транспортното средство се оказа термоаероплан — остроумна кръстоска между балон и дирижабъл. Корабът се държеше над земята, благодарение на нагряващи въздуха горелки, но за разлика от балона, който отива накъдето го отнесе вятърът, термоаеропланът има двигател и може да се насочва по определен курс. По-издължената цепелинова форма на балона заместваше традиционната крушовидна линия на въздушния чувал, наричан „плик“. Той поддържаше формата си, благодарение на налягането на намиращия се вътре въздух, а не чрез метална рама, като дирижабъла.
Двамата седяха един до друг, в предната част на алуминиевата гондола, вързани с предпазни колани към удобните, тапицирани седалки. От местата им, виснали под търбуха на плика, цялото съоръжение изглеждаше огромно. Изработеният от полиестерно платно плик беше дълъг тридесет метра и имаше петнадесет метра в диаметър. В задната му част се намираше кормилото, а отстрани — огромни, дебели стабилизатори. Зад креслата бяха разположени пропановите бутилки, които захранваха горелките, резервоарът за гориво на двутактовия двигател „Ротекс“, самият двигател, както и пропелера с три перки, осигуряващ двигателна тяга.
Пол и Гемей се запознаха, един по един, със системите на кораба. И двамата бяха управлявали балони и познаваха принципите на въздухоплаването с помощта на горещ въз дух. Управлението беше сравнително просто. Командван с крак клапан контролираше достъпа на горещ въздух през метална клапа от горелките от неръждаема стомана към плика. На контролното табло имаше пет или шест прибора. Двамата наблюдаваха зорко висотомера, като държаха въз душния кораб на безопасно разстояние от около шестстотин метра над земната повърхност.
69
Годзила — Гигантски морски гущер от фантастичен японски филм, от началото на шестдесетте години.