Синьо злато

— Всичката тая вода трябва да изтича някъде. — Гемей започна да оглежда бреговете на езерото. — Виж там, Пол! Река. Изтича от езерото. Само трябва да следваме течението й.

— Не и преди да намериш бензиностанция — отвърна Траут с поглед върху манометъра на газта. Бутилката беше фактически празна. — Ей сега ще тупнем долу!

— Пак можем да продължим. Приближи реката, колкото е възможно. Ще се отървем от това нещо и ще продължим със сала.

Траут си представи едно евентуално приводняване. Собственото тегло на гондолата ще я потопи. Останалият в плика въздух може би нямаше да й позволи да потъне незабавно, но стотиците му квадратни метра плат биха могли да ги омотаят в безчислените си гънки. Трябваше да напуснат кораба, преди той да се приземи и да внимават за целостта на сала. Той можеше да се окаже билетът им за връщане.

Пол изложи набързо своя анализ на положението и план за действие.

— Мисля, че трябва да освободим сала, преди да се приземим. Иначе, можем да го унищожим.

Гемей отново погледна през борда. Девет найлонови въжета, по три във всеки ъгъл, свързваха люлеещия се отдолу сал с гондолата.

— В багажника има швейцарско армейско ножче — съобщи Гемей.

Пол опита острието на ножчето с палец и го пъхна в големия джоб на шортите си.

— Ти слез ниско — каза той. — Колкото можеш по-близо до водата, а аз ще освободя сала.

— Тогава, ще го спра да виси на място, а после напускаме палубата с плуване — отвърна Гемей.

— Като две и две четири — ухили се Пол.

Гемей пое кормилото и корабът бавно се извърна настрани от водопадите. Слънчевата светлина, процеждаща се през мъглата, образуваше множество дъги. Дано да е за добро, каза си Гемей.

Гондолата се наклони под тежестта на Траут, който бе излязъл от външната й страна. Той погледна надолу към люлеещия се, на десет метра под него червен триъгълник и се прехвърли зад резервоарите и горелките. Преряза въжетата към левия заден ъгъл на сала, после премина от другата страна на гондолата и повтори операцията. Сега закачен за нея само към носа си, салът се мяташе диво из въздуха.

Едва докоснала с крак педала на горелките, Гемей търсеше подходящо място и насочваше кораба надолу по дълга траектория. Започна да вярва, че смахнатият план на Пол може и да успее. Оптимизмът й секна заедно с горелките, които направиха пу-у-ф и млъкнаха. На около триста метра височина, бяха останали без гориво.

Първоначално апаратът не промени с нищо поведението си. Горещият въздух поддържаше формата на плика, а двигателят го тласкаше напред под малък ъгъл към повърхността. Корабът напредваше. При сто и петдесет метра височина, проблемите се появиха при шевовете на плика. С охлаждането на въздуха в него, подемната сила намаля и ъгълът на приземяване стана по-голям. Налягането вътре падна и в челото на балона се образува вдлъбнатина. Корабът заприлича на гнил домат и се наклони наляво.