Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Стояха един до друг зад колибата, заслушани в симфонията от жужене на насекоми и птичи крясъци. Гемей по-рано бе забелязала една пътека, която водеше към реката откъм гърбовете на колибите. Виждаха неясните очертания на утъпкана следа. Гемей тръгна напред и не след дълго оставиха колибите зад гърба си, а ноздрите им доловиха речния аромат на влажно гниене. Пътеката водеше към нивите, които бяха забелязали на идване през деня. Движеха се по мочурливия бряг на реката и скоро различиха металния скелет, в който бе монтирано витлото на аеролодката им. Изчакаха малко, в случай, че Дитер е оставил някой да дебне и тук Пол хвърли камъче в реката, но това не предизвика никакви последствия.
Качиха се в лодката и се приготвиха да отплават още в ранни зори. Пол постави под главата си една спасителна жилетка и се простря на палубата. Гемей се изкачи на седалката и пое смяната си на пост. Пол скоро задряма. Отначало сънят му беше лек и накъсан, заради горещината и насекомите. Постепенно изтощението му надви и той заспа дълбоко. В съня си чу Гемей да го вика по име, сякаш много отдалеч. През клепачите му прозираше светлина. Той примигна и видя Гемей все още кацнала на седалката, с лице, изкривено в гротескните отблясъци на жълти пламъци.
Край аеролодката бяха спрели три дълбани канута. Пълни бяха със страховити на вид туземци, въоръжени с остри като бръсначи копия и мачете.64 Пламъците от ярките факли осветяваха пурпурните шарки по лицата и бронзовите им тела. Черни бретони се спускаха над челата им до местата, където биха се намирали веждите, ако не ги бяха обръснали до косъм. Всички бяха по бедрени препаски, с изключение на един, който бе добавил и бейзболна шапка с надпис „Нюйоркски янки“. Траут забеляза пушката в ръцете му. Ето ти още една причина да мразиш „Янките,“ помисли си Пол.
Той се усмихна и каза:
— Здрасти. — Каменното лице не трепна. Мъжът с пушката им даде знак да слязат от лодката. Стъпиха на брега, където около тях се скупчиха индианците. Запалянкото на янките пак махна с пушката, тоя път към селото. С двамата Траут по средата, факелното шествие пое нагоре по хълма.
— Съжалявам, Пол — прошепна Гемей. — Те просто изникнаха изневиделица.
— Не си виновна. Аз мислех, че каквато и опасност да ни заплашва, ще дойде откъм сушата.
— И аз. Какво искаше да постигнеш с оная усмивка?
— Нищо друго не ми дойде наум.
— Мисля, че Дитер се оказа по-умен, отколкото го мислехме — каза Гемей със съжаление.
— Май не е. Я виж там!
Като наближиха поляната пред колибите, забелязаха там Дитер. Видът му в светлината на факлите беше силно уплашен и за това имаше сериозна причина. Други туземци го пиха накачулили, почти допрели върховете на копията си до необятната му талия. По лицето му се стичаше пот, но той не можеше да я обърше, защото ръцете му бяха вдигнати високо нагоре. Сякаш това не беше достатъчно, та двама бели държаха пистолети, насочени към сърцето му. Бяха еднакво облечени в памучни панталони, ризи с дълъг ръкав и високи кожени боти. И двамата носеха широки колани от кожа с метални карабинерки по тях. Единият беше канара със славянски черти и очевидно изпитваше остра нужда от бръснар. Другият беше дребен, с плоски, като на кобра, черни очи. Туземният шеф му подаде колта. Твърдият поглед зашари по семейството, после се върна към холандеца.
— Ето ти ги и куриерите, Дитер — каза мъжът с френски акцент. — Още ли отричаш, че се опитваш да ме изиграеш?
Дитер започна да се поти още по-обилно. Потта се стичаше като водопад по лицето му.
— Кълна се в бога, за първи път ги видях тая сутрин, Виктор. Просто цъфнаха ей така и викат, че Рамирес ги пратил, да ме предупредят за някакъв убит индианец и че можело да има неприятности. — В погледа му се появи хитроват пламък. — Аз не им повярвах и ги настаних в една колиба, където да ги държа под око.
— Да, видях изключителните ти мерки за сигурност — прекъсна го Виктор с нескрито презрение. После се обърна към двамата: — Кои сте вие?
— Аз се казвам Пол Траут. Това е жена ми, Гемей. Ние сме изследователи и работехме с доктор Рамирес по една задача, свързана с речните делфини.
— Какво правите тук? В тази част на реката няма делфини.
— Така е — отвърна Пол. — Намерихме труп на убит индианец в едно кану. Доктор Рамирес реши, че може да последват неприятности и искаше да предупредим това село.
64
Мачете (исп.) — Дълъг и широк, плосък и двуостър нож за рязане на тръстика. Използва се за проправяне на път в джунглата.