Синьо злато

— Значи, търсите растения с лекарствено приложение? — каза Пол.

— И това — каза Арно, — като страничен резултат. Не е тайна, че лекарството против рака може да се крие в чудесната биологическа съкровищница над главите ни. — Той пипна края на дългия си нос, а после устните. — Търсим преди всичко аромати за парфюмерийната промишленост, както и подправки и овкусители за хранителната. Ако в процеса попаднем на медицински приложими растения, още по-добре. Разполагаме с разрешение от венецуелското правителство, така че операцията ни е изцяло законна.

Пол плъзна поглед по заплашителните фигури на изрисуваните диваци, насочените пистолети и очевидно уплашения Дитер. Той и за миг не повярва, че тия бандити от джунглата могат изобщо да извършат нещо законно. Не му се щеше да дразни Арно с подробни разпити, но пък би било подозрително, ако не прояви разумно любопитство.

— Сигурно няма да се изненадате, ако дам израз на наблюдението си, че сте твърде тежковъоръжени за научна експедиция — каза Пол.

— Не, разбира се — отвърна Арно. — Страховете на Рамирес не са безпочвени. Сами виждате колко е опасна гората. Намерили сте мъртъв човек. — Устните му се изкривиха в иронична усмивка. — Сигурно си задавате въпроса, какво може да ни свързва с това злощастно създание — каза той обърнат към Дитер. — Даде ни хората си от селото, да ни помагат при търсенето. Те познават гората по-добре от всеки друг. И му плащаме доста прилично, бих могъл да добавя.

— Вие май сте на път да уволните мистър фон Хофман от длъжността му — усмихна се Пол.

— И за това си има причини. Дори ако онова, което казвате за себе си е вярно и не сте куриери, то не променя обстоятелството, че тоя тук Дитер краде от нас. Издирваме растение, което може да струва милиони, милиарди може би, за фармацевтичната, хранителна и парфюмерийна промишленост. Цяло чудо. Щяхме да носим мостри за изследване в Европа. Туземците го използват от десетилетия, макар и не за парфюми, за нещастие.

— Е, сега сте си решили проблема — обади се Гемей, — имате си и Дитер, и растението.

— Бих искал нещата да са наистина така прости — отговори Арно с особена нотка в гласа. — Вярно е, че пипнахме тази свиня, но безценните ни мостри ги няма.

— Май не ми е много ясно.

— Чухме за това изумително растение от туземците, но никой от тях не можа да го намери. Излязохме далеч извън пределите на първоначално изследваната област, в непроучени участъци от гората, където се натъкнахме на индианеца, намерен по-късно от вас мъртъв. Той притежаваше мостри от това растение. Предложихме да му платим, за да ни покаже, къде ги е брал, но той отказа. Взехме го като гост с надеждата да го убедим да промени становището си.

Пол си спомни следите от камшик по тялото на индианеца.

— И като отказа да говори, вие го застреляхте.