Синьо злато

Рибарската лодка си проправи път през боклуците и мъртвите риби тела, покрили водната повърхност на залива. С помощта на кофа, Джо и Остин ловяха парченца стопена пластмаса и обгоряла хартия. Спомнили си, как едно нищожно парче метал помогна да се открият причините за катастрофата на самолет на TWA68 над Локърби в Шотландия, те си даваха сметка, че и най-дребното парченце би могло да се окаже от полза.

Работата беше главоболна, но упорството им бе възнаградено. Завала видя плаващ на повърхността метален цилиндър. Беше дълъг малко над половин метър и с диаметър около петнадесет сантиметра. Остин откри на повърхността му името на производителя и сериен номер.

Джо посочи към скалите, където имаше някакво раздвижване. Виждаха се хора. Остин нямаше желание за среща с местните власти. Рибарите бяха щастливи да поемат обратно към кораба. Когато прилепиха борд до „Червеношийката“, той беше почистен. Наклонът почти липсваше. Остин зае малко пари от капитана и се опита да плати на рибарите за услугата, но братята отказаха. Хуан обясни чрез Завала, че да им покаже дупка в оградата е услуга, за която може да приеме пари, но спасяването на хора в морето е морален дълг. Остин обмисли положението и предложи на рибарите дар — израз на дружбата помежду им. След кратка дискусия с Контос, щастливите рибари получиха извънбордов двигател, който трябваше скоро да бъде изваден от инвентарните списъци, което не му пречеше да бъде в отлично състояние.

Двигателите бяха запалени и корабът бавно се насочи към открито море. Нямаше течове. Контос пое курс на север. Тръгнаха тъкмо навреме. Едва се бяха отдалечили, когато изневиделица се появи тъмнозелен хеликоптер, обиколи няколко пъти залива и се устреми на север така бързо, както бе долетял. Край Енсенада се смесиха с многото плавателни съдове и забелязаха катер на мексиканската брегова охрана да се носи с пълен напред срещу тях. След като корабът им следваше курса си вън от опасност, хората от НАМПД се изкъпаха и се преоблякоха със сухи дрехи. Присъединиха се към Контос на мостика. Той ги очакваше с чаши прясно кафе.

— Е, господа — започна той, като им наливаше от димящата течност, — като капитан на кораба, който отвлякохте за изпълнение на очевидно диверсионна мисия, ще ви бъда особено признателен, ако ме информирате за случилото се.

Остин отпи от кафето и реши, че никога не е пил нещо по хубаво.

— Експлозията ни изненада — каза той. — Първоначалната ни задача беше съвсем проста. Искахме да изясним нещата около източника на топлина, който може би стана причина за смъртта на ония китове. Мисля, че го открихме. — Той описа подводното съоръжение, както го бяха видели със Завала, като осведоми капитана за измамните шамандури, рибарската мрежа и високата температура. После даде думата на Джо.