Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— И какво, Акадо те остави сама с тоя?!
Баби не знаеше какво да отговори.
— Е… може да си е помислил, че ми е приятел…
Клаудио поклати глава:
— Акадо е избягал, да не искаш да му изтече кръвта с тоя счупен нос… А това момче е пътник. Филипо е пуснал жалба срещу него. Днес дойдоха при мен ей така, от коректност. Питаха ме дали му знам името. Как се казва?
— Степ… Всички така му викат.
— Какво, да не е американец?
Даниела не издържа и пак се намеси:
— Какъв ти американец бе, татко! Това е прякор!
— И какво да кажа сега на Акадо — че дъщеря ми се разхожда с някакъв идиот и даже името му не знае?
— Не съм се разхождала с него. Бях с Кико, казах ти вече.
— Обаче не те прибра Кико! — възрази Рафаела.
— Ами мамо, Кико избяга, Акадо избяга… Аз как да се прибера? Тръгнах по улицата пеша, но един започна да ме закача… и тогава Степ предложи да ме докара.
Клаудио не вярваше на ушите си.
— Накрая ще излезе, че трябва и да му благодарим!
— Ще ни се смеят хората! — отчая се Рафаела. — Искам да знам името на това момче, ясно ли е?
Тогава Баби си спомни:
— Дани, ти знаеш как се казва. Кажи им!
Сестра й я изгледа смаяно. „Да не е откачила? Иска да предаде Степ? Нали после ще й съсипе мотора, ще я пребие, ще я изнасили, ще надраска името й на стената…“
— Ами… Степ се казва, аз друго име не знам.
— Лъжеш! — нападна я Баби. — Страхливка! Знаеш много добре как се казва!
— Не знам!
— Знаеш и още как! — Изведнъж Баби се спря, сякаш нещо в главата й се проясни: — Стефано Манчини. Това е името му. — После погледна иронично сестра си: — А пък аз и приятелките ми го наричаме Шест плюс!
— Браво, Баби! — Клаудио извади от джоба си едно тефтерче, в което си записваше всичко. Докато го разлистваше, се намръщи — прочете нещо, което беше пропуснал да свърши.
— Сега се чувстваш силна, нали? — просъска Даниела. — Защото не знаеш какво те чака. Ще ти потрошат скутера. Ще те набият, ще пишат за теб по стените.
— Да бе! Скутерът и без това е счупен. По стените се съмнявам, че ще пишат, защото едва ли знаят азбуката. А ако се опитат да ме набият, татко ще ме защити.
— Разбира се, Баби — потвърди Клаудио и си представи счупения нос на Акадо. „Сигурно е било много болезнено…“
— Винаги съм насреща.
Баби отиде в кухнята, взе зелената ябълка и пак я изми. После я хвана за дръжката и започна да я върти. Едно завъртане — една буква. Откъсне ли се дръжката, това е буквата на човека, който си мисли за теб.
А… Б… В… Г… Д! Кой започваше с „Д“? Добре че не излезе „С“! Не че щеше да се притесни… Баби не беше страхлива. Мина покрай майка си и й се усмихна. Рафаела се гордееше с нея, приличаха си. Виж, Даниела беше точно като баща си! Макар че страхът й беше напълно обоснован.
Клаудио внимателно положи сивия си костюм на леглото.
— Скъпа, купи ли голяма кафеварка?
— Забравих.
„Но защо?! Нали й го написах! Знаех си, че ще стане така — за нея това е излишен разход! Затова си отбелязах в тефтерчето да отида за кафеварка… обаче съм забравил да го прочета.“ Избра си риза, приготви и любимата си вратовръзка. „Кой знае, може би поне тази вечер ще мога да си я сложа.“ Двамата излязоха, като заръчаха на децата да не отварят на никого. Веднага след това Баби изтича долу по пеньоар и скри ключа под изтривалката.
Къде ли беше сега Палина? Каза, че гонката ще е на „Олимпика“… Е, щом така иска…
Далиела клечеше в коридора, говореше по телефона с Андреа и рисуваше сърчица на един лист.
— Какво правиш сега? — любопитстваше той.
— Нищо.
— Е как нищо? Чувам някакъв шум.
— Пиша.
— Какво пишеш?
— Ами… нищо. Рисувам си.
— А, ясно. Значи аз ти говоря, а ти си рисуваш!
— Не бе, слушам те. Всичко разбрах.
— Тогава го повтори!
— В понеделник, сряда и петък си на фитнес. Във вторник и четвъртък — на английски.
— В колко часа?
Даниела се поколеба.
— В пет?
— В шест! Видя ли, че не ме слушаш!
— Слушам те. Преди това не можех да говоря, защото нашите тръгваха. Трябва да си измислим някаква парола за такива случаи.