Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Само около сто милиона години — отвърнал Тим.
— И креда ли е по-отдавна?
— Не, тате, юра.
— Е — казал баща му и отстъпил назад. — На мен ми изглежда ужасно голям.
И хвърлил поглед към Тим в очакване да се съгласи с него. Тим знаел, че е по-добре да не спори с баща си, затова само измънкал нещо под нос. После отишли при друг експонат.
Тим се спрял пред скелета на Tyrannosaurus rex — най-силния хищник, живял някога на Земята, и стоял там доста дълго време.
— Какво гледаш? — най-после попитал баща му.
— Броя прешлените — отвърнал Тим.
— Прешлените ли?
— По гръбнака.
— Зная какво е прешлен — сопнал се бащата. Помълчал още малко и попитал: — А защо ги броиш?
— Мисля, че не са колкото трябва. Тиранозаврите имат само трийсет и седем прешлена на опашката. Тук са повече.
— Значи в природонаучния музей държат скелет с погрешен брой на прешлените? Не мога да повярвам.
— Сбъркали са — настоявал Тим.
Баща му сърдито се отправил към един човек от охраната на музея, застанал в ъгъла.
— Какво си направил? — попитала го майка му.
— Нищо не съм направил — отвърнал Тим. — Само казах, че в скелета на динозавъра има грешка, това е.
После баща му се върнал, по лицето му се четяла искрена почуда, защото, разбира се, човекът от охраната му казал, че прешлените в опашката на тиранозавъра наистина са повече, отколкото трябва.
— Как разбра? — попитал бащата.
— Прочетох в една книга.
— Много странно, сине — казал баща му, сложил ръка на рамото му и леко го стиснал. — Значи знаеш колко прешлена има опашката. Никога не съм виждал подобно нещо. На теб наистина само динозаври ти се въртят в главата.
После баща му рекъл, че не иска да изпусне втората част на бейзболния мач по телевизията, Лекс също държала да го гледа и затова всички си тръгнали от музея. Така Тим не видял други динозаври, което всъщност било главната причина да отидат там. Но в семейството им все така се случвало.
По-точно, така се случваше преди, поправи се Тим. Сега, след като баща му се развеждаше с майка му, може би всичко щеше да се промени. Баща му вече се беше изнесъл и макар в началото да му се струваше странно, Тим харесваше новото положение. Подозираше, че майка му си има приятел, но не беше съвсем сигурен и, естествено, никога не би го казал на Лекс. Сестра му беше съкрушена от раздялата с баща си и от няколко седмици беше станала направо непоносима…
— Номер 5027 ли беше? — попита Грант.
— Моля? — сепна се Тим.
— Питам за тиранозавъра в музея. 5027 ли беше?
— Да — отвърна Тим. — Как разбрахте?
— От години се канят да го оправят — усмихна се Грант. — Но сега вече може и да не се наложи.
— Защо?
— Заради онова, което става тук — обясни Грант, — на острова на дядо ти.
Тим поклати глава. Не разбра какво иска да каже Грант.
— Мама твърди, че тук било обикновен курорт, с басейни и тенискортове.
— Не е точно така — рече Грант. — По пътя ще ти обясня.
„Сега пък станах и бавачка“, съкрушено си мислеше Ед Реджис, като потропваше с крак, докато чакаше в сградата за посетители. Старецът му беше казал: „Ти отговаряш за внуците ми през уикенда, ще бдиш над тях като орел.“
Това никак не се хареса на Ед Реджис. Чувстваше се унизен. Не му беше работа да се грижи за разни хлапета. И всъщност не му беше работа и да се прави на екскурзовод, даже и на тези особено важни гости. Той отговаряше за рекламата в Юрския парк и до откриването му след една година имаше да върши ужасно много неща. Стигаше му, че бе длъжен да съгласува действията на рекламните агенции в Сан Франсиско и Лондон, в Ню Йорк и Токио, особено при положение че все още не можеше да им съобщи защо е толкова привлекателен новият курорт. Засега агенциите подготвяха рекламни кампании, с които да възбудят интереса на бъдещите посетители, и тъй като не знаеха нищо конкретно, започваха да недоволстват. Творческите личности се нуждаят от грижи и от поощряване, за да дадат най-доброто от себе си. Реджис не можеше да си губи времето, като обикаля острова с разни учени.
Това й беше лошото на професията рекламен агент — никой не те признава за професионалист. Реджис бе прекарал на острова почти седем месеца, а още го караха да върши неща, които изобщо не му бяха работа. Например онзи случай през януари. Хардинг трябваше да се заеме с това. Хардинг или Оуенс, човекът, който наемаше работниците. Вместо тях пратиха Реджис. Как би могъл той да се грижи за някакъв ранен работник? Сега пък го караха да се прави на екскурзовод и на бавачка. Той се обърна и преброи хората. Пак липсваше един.