Момиче за шпионина

Петров се изкатери по масата до прозорчето. Играещите върху нея домино подследствени помърмориха от немай-къде, но не прекалено, защото се страхуваха. Все пак тоя тип бе член на банда, очистила за някаква си половин година петнадесет души.

Константин се прилепи до навяващото свежест прозорче и закрещя:

— Ей, слушай ме!

На двора, където от отворените прозорци се сипеше еднообразен шум, сякаш стана по-тихо.

— Крушата в коя дупка е?

След минута се дочу слабият, заглушен от разстоянието глас на Крушата:

— Двайсет и осма.

— Козел си ти и локомотив! — излая Петров и се спусна надолу, където върху масата вече го чакаше чаят му.

„Козел“, както е известно на много хора, сред престъпниците е една от най-страшните обиди, които може да се измият само с кръв. Подмятането за локомотива означаваше, че Петров поръчва, заповядва или просто осведомява Крушата за факта, че ще му се наложи на следствието и процеса да поеме върху себе си цялата тежест на обвинението, както и всички убийства, които ще фигурират в обвинителния акт.

След известен размисъл Петров реши, че независимо от всичко ще им набият максималните присъди. И ще намерят всички трупове. Щом главната прокуратура се е набъркала в това дело — не чакай нищо добро. Ще притиснат примерно Генка, палето, или директора — той също не си е търкал досега задника по наровете — и ще се скапят, идиотите! Единственият му шанс е да изчезне оттук.

Петров тъжно огледа дебелите външни стени на затвора. Не можеш ги проби даже с динамит. А трябва да бяга, това е главното — да бяга, после иди го търси! Да зачезне някъде из Кавказ, там който има автомат, той е законът… Сети се за Людмила, добра жена, проста и задушевна. Обича си го като куче. А и напоследък съвсем добре си живееха. Той беше пълен с пари и не скиташе бог знае къде цели седмици, а като чиновник — в шест вечерта вече си беше вкъщи. Людка от любов допусна малка женска хитрост и наскоро след бурна нощ стеснително му призна, че е бременна. Петров изруга полугласно — но не от злоба, а от объркване. Не беше предполагал, че някога ще стане баща, другояче се развиваше животът му.