Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
В същия ден бяха арестувани и останалите служители на „Геронт-сервиз“. Главната счетоводителка, по съвместителство жена на директора, седеше като изваяна от камък и от време на време тихичко виеше, докато в апартамента се провеждаше обискът. Изненадана от ареста, тя изпращаше с прощален, пълен със сълзи поглед всяка мила вещ, която влизаше в описа: независимо дали беше от злато, сребро, скъпоценни камъни или просто банални пачки долари…
Шофьора Генка и Крушата задържаха в офиса, където те давеха вълнението си с водка и очакваха завръщането на директора и Бодила. Настаниха всички в отделни килии, даже ги извозваха поотделно, за да не могат да се наговорят. Както изглеждаше, бяха предвидили всичко.
На разпитите задържаните не признаваха нищо — нито сделките с недвижими имоти, нито продажбите на придобитите с измама апартаменти, още по-малко убийствата. Следователите трябваше да откриват парченце по парченце всеки ход на престъпната група и после да го предявяват на обвиняемите в качеството му на неопровержима улика. Ситуацията се усложняваше и от това, че във фирмата „Геронт-сервиз“ практически липсваше финансова документация.
6
Когато Петров-Бодила разбра, че делото се води от следователя по особено важни дела при Прокуратурата на Русия Турецки, направо го заболя сърцето. За него се носеше мълва, че е педантичен и неподкупен, дълбае здраво и подробно. Сърцето го заболя още повече, когато до него стигнаха сведения, че са започнали да привикват в прокуратурата за показания служителите от жилищните отдели на районите, където действаше с апартаментите фирма „Геронт-сервиз“, а също данъчните инспектори и служителите от държавния финансов контрол. Някои от чиновниците, които Меншов подхранваше, пропяха и скоро Турецки започна да си представя нагледно как се е осъществявало документалното завладяване на апартаментите. По този въпрос фирмаджиите си признаваха с половин уста, че да, имало е и нарушения, да, заради печалбата, но нали сега такова е времето, гражданино следовател! И следователят не можеше да направи нищо. Юридически казус — няма труп, няма и убийство. А подследствените твърдяха в хор, че просто изгонвали пияниците, изгубили своите жилища, на улицата и те смирено тръгвали да скитат като бездомници.
После изникна трупът на бабичката от Кунцево, скрит в черен пластмасов чувал, но небрежно изхвърлен в канализационна шахта. Хитрият следовател Турецки, беседвайки поред с бившите членове на благотворителното общество, като че ли случайно подхвърляше пред всеки снимка на мястото, където бе открит трупът, и питаше: какво можете да кажете по този повод?
Измъченият от затворническия бит Меншов пребледня, размърда беззвучно устни и помоли да го върнат в килията, за да помисли. Жена му не показа никакви чувства, освен гнусливост. Генка изпадна в истерия, плачеше и крещеше, че той не е убивал. Това вече даде основание на Турецки да предположи, че намереното тяло със следи от насилствена смърт има пряка връзка с фирмата „Геронт-сервиз“. Игор Баловнев по прякор Крушата повъртя снимката в ръцете си и каза:
— Пишете — аз удуших бабичката…
После, просто за всеки случай, следователят от републиканската прокуратура показа снимката и на Петров.
Той разпозна и чувала, и — малко по-трудно — жертвата.
— Какво е това? — попита Петров. — В шахтата ли са я хвърлили?
— А вие не знаехте ли? — изгледа го следователят.
— Че откъде? — сви рамене Петров. — Моята работа беше да разнасям мляко на престарелите старци. А ако трябваше да свърша нещо такова, щях да го скрия по-дълбоко.
Следственият затвор има вътрешно дворче за разходки. Към него гледат прозорчетата на много килии. Вечер някои отчаяни глави си говорят не чрез почукване или прословутия „кон“ — писмено съобщение, предавано от килия в килия по канализационните тръби. Тези глави, рискувайки да си навлекат наказание, се хвърлят на високото зарешетено прозорче, отворено през цялото време заради горещината, и крещят във вътрешността на затвора всичко, което искат да съобщят.
Сред разговора със следователя Петров дълго мисли как и къде са могли да намерят мъртвата старица. Ако беше на сметището, щяха да го преровят цялото и да открият и останалите. На сметището няма канализационни шахти. Излиза, че са захвърлили старицата на улицата. И го е направил Крушата, защото той провеждаше кунцевския вариант.