![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Джосуа се обърна към владетеля на Над Мулах.
— Граф Еолаир, ще те върна при твоя народ с нещо повече от благодарност, както обещах. С теб ще тръгне Изорн, синът на херцог Исгримнур. — Гутрун ахна, но когато синът й се обърна към нея, се усмихна храбро и го потупа по рамото. Джосуа й се поклони, благодарен за разбирането й, и продължи: — Като чуеш плана ми, херцогиньо, ще разбереш, че имам причини да направя това. Изорн, вземи със себе си пет-шест души. Може би някои от хората на Хотвиг ще се съгласят да те придружат. Те са храбри бойци и неуморими ездачи. По пътя си към Хернистир ще съберете колкото можете повече от вашите скитащи съотечественици. Знам, че повечето от тях не обичат Скали Остроносия, и както чувам, мнозина са оставени без дом на Леденото блато. После по собствена преценка може да вземете на служба тези хора — или да помогнат да се разкъса обсадата на хората на Еолаир, или, ако това не е възможно, да се върнат тук с теб, за да ни помогнат да се борим с брат ми. — Изорн слушаше съсредоточено, сякаш искаше да научи наизуст всяка дума. — Ти си син на херцога. Те те уважават и ще ти повярват, когато им кажеш, че това е първата стъпка към възвръщането на земята им.
Принцът се обърна към останалите:
— Докато Изорн и другите изпълняват тази задача, ние тук ще работим за напредък в другите ни каузи. А има наистина много работа. Северът е толкова опустошен от зимата, Скали, Елиас и съюзника му Краля на бурите, че се боя, че колкото и успешно да се справи Изорн, земите северно от Еркинланд ще се окажат недостатъчни да ни доставят силите, от които имаме нужда. Набан и югът са твърдо в лапите на приятелите на Елиас, особено на Бенигарис, но с юга ще трябва да се справя аз самият. Чак тогава ще имаме наистина толкова хора, колкото ни трябват, за да се противопоставим на Елиас. Така че ще работим, ще говорим и ще мислим. Трябва да има някакъв начин да се отреже Бенигарис от помощта на Елиас, но в момента не го виждам.
Саймън слушаше нетърпеливо, но досега се бе сдържал. Сега, когато изглеждаше, че Джосуа е казал каквото имаше да казва, не можеше повече да мълчи. Докато другите се надвикваха, той бе мислил с нарастващо вълнение за нещата, които бе обсъждал с Бинабик тази сутрин.
— Но принц Джосуа! — извика той. — А какво ще стане с мечовете?
Принцът кимна.
— И за тях ще трябва Да помислим. Не се безпокой, Саймън, не съм ги забравил.
Саймън си пое дъх и продължи безразсъдно:
— Най-добре ще е да се изненада Елиас. Изпрати ме с Бинабик и Слудиг да донеса Блестящ гвоздей. Той е край Хейхолт. Ние тримата ще сме достатъчни да отидем до гроба на баща ти и да го вземем, а после да се махнем оттам, преди брат ти изобщо да е разбрал, че сме идвали. И през ум не би му минало, че ще направим такова нещо. — Саймън за миг си представи как ще изглежда това: той и спътниците му донасят славно Блестящ гвоздей в Сесуад'ра и новото знаме с дракона на Саймън се развява над тях.
Джосуа се усмихна и поклати глава.
— Никой не се съмнява в твоята храброст, сър Сеоман, но не можем да рискуваме толкова.
— Ние намерихме Трън, когато никой не мислеше, че ще го направим!
— Но еркинландците не минаваха покрай местонахождението на Трън всеки ден.
— Но пък драконът минаваше!
— Стига, — Джосуа вдигна ръка. — Не, Саймън, още е рано за това. Ще го направим тогава, когато ще можем да нападнем Елиас от запад или юг и така да отвлечем вниманието му от Свертклиф и гробищата. Ти си спечели голяма чест и без съмнение ще печелиш още, но сега си рицар с всичките отговорности, които вървят заедно с титлата. Съжалявах, че те пратих да търсиш Трън — не вярвах, че ще те видя пак. Сега, когато успя въпреки всички тегоби, ще те задържа тук известно време, както и Бинабик и Слудиг… които ти пропусна да попиташ дали искат да се включат в това смъртоносно начинание. — Той се усмихна, за да смекчи удара. — Спокойно, момче, спокойно!
Саймън беше изпълнен със същото задушаващо, сковаващо чувство, което бе го завладяло в Джао е-Тинукай'и. Не разбираха ли тези хора, че ако забавят удара прекалено дълго, това означава да си изгубят шанса? Че злодеят ще се измъкне ненаказан?