![Септемврийски светлини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/6/septemvrijski-svetlini-bg-download.jpg)
Септемврийски светлини [bg]
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: Мъглата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-492-1
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Септемврийски светлини [bg]». Краткое содержание книги:
Можеше да избере отстъпление по потъналия в мрак коридор. Въздъхна и за миг се загледа в отраженията, които играеха по тюлената завеса. Именно тогава един тъмен силует се очерта зад завесата и спря на място, без да престъпи тази граница.
— Исмаел? — прошепна Ирен.
Силуетът постоя там няколко секунди, сетне съвършено безшумно се оттегли в тъмнината.
— Исмаел, ти ли си? — попита повторно.
Панически страх плъзна по вените ѝ като бавна отрова. Без да сваля очи от завесата, Ирен отвори вратата и се вмъкна в стаята. Затвори зад гърба си и сапфирената светлина, която се процеждаше през високите тесни прозорци, за миг я заслепи. Когато зениците ѝ привикнаха донякъде към неясния зрак, Ирен успя да запали с треперещи ръце една кибритена клечка от кутията, която ѝ бе дал Исмаел. Медното сияние на пламъчето разкри разкошна дворцова зала, чието великолепие сякаш бе излязло от страниците на някоя приказка.
Сложната украса на тавана образуваше барокова розетка в центъра. В единия край на стаята пищен балдахин с дълги златоткани завеси закриваше ложето. В средата имаше мраморна маса, а върху нея бе поставена голяма шахматна дъска с фигури, изработени от кристал. В отсрещния край Ирен откри друг източник на светлина, хвърлящ дъгоцветни отблясъци: зинала като паст камина, в която буйно горяха дебели цепеници. Над камината висеше голям портрет. На него бе изобразена пленително красива жена с дълбоки тъжни очи, които озаряваха бяло лице с неописуемо изящни черти. Дамата от портрета носеше дълъг бял тоалет, а зад гърба ѝ се виждаха заливът и островчето с фара.
Ирен бавно се приближи до картината и я разгледа, държейки нагоре запалената клечка, докато пламъчето не опари пръстите ѝ. Озърна се, като облизваше изгореното място, и забеляза поставка за свещи върху едно писалище. Не ѝ се струваше крайно необходимо, но все пак реши да запали свещта, употребявайки още една клечка. Пламъкът я обгърна с ореол от светлина. Вниманието на Ирен бе привлечено от книга с кожена подвързия, която лежеше на писалището, отворена по средата.
Страницата бе изписана с добре познатия ѝ почерк, въпреки че думите едва се четяха под слоя прах върху пергаментовата хартия. Момичето духна лекичко и облак от хиляди искрящи прашинки се пръсна по масата. Взе книгата в ръце и я отвори на първата страница. Доближи я до светлината и плъзна поглед по надписа, отпечатан със сребърни букви. Докато значението му бавно проникваше в ума ѝ, тръпки от ужас пробягаха по тялото ѝ и в тила ѝ сякаш се заби ледена игла.
Една пламтяща цепеница изпращя в камината и блъвна сноп от искри, които угаснаха, достигайки до пода. Ирен затвори книгата и я остави пак на писалището. Именно тогава забеляза, че някой я наблюдава иззад тънката завеса на балдахина, потрепваща леко в другия край на стаята. Стройна фигура лежеше върху кревата. Жена. Момичето пристъпи няколко крачки към нея. Жената вдигна ръка.
— Алма? — прошепна Ирен, стресната от звука на собствения си глас.
Измина няколкото метра, които я деляха от ложето, и спря до него. Дишаше на пресекулки, а сърцето ѝ сякаш щеше да изхвръкне. Бавно понечи да разгърне завесите. В този миг студено течение нахлу в стаята и раздвижи ефирната материя. Ирен се обърна да погледне към вратата. По пода пълзеше сянка като голяма локва мастило, потекло изпод вратата. Призрачен глас, далечен и изпълнен с омраза, шепнеше неясни слова в мрака.
Миг по-късно някаква неудържима сила отвори рязко вратата, буквално изтръгвайки я от пантите. Когато от мрака изникна хищна лапа с нокти като дълги стоманени остриета, Ирен завика колкото ѝ глас държи.
Исмаел вече си мислеше, че е допуснал грешка, опитвайки се да си представи местоположението на стаята на Хана. От нейните описания на Крейвънмур момчето си бе съставило мислен план на сградата. Ала щом се озова вътре, подобната на лабиринт постройка му се стори като непристъпна крепост. Всички стаи в крилото, което си бе наумил да изследва, се оказаха здраво залостени. Опитите му да се пребори с ключалките завършиха с провал, а времето течеше немилостиво.
Определените петнайсет минути се изнизаха без резултат. Исмаел вече се изкушаваше да се откаже от по-нататъшни издирвания поне за тази нощ. Бегъл поглед към злокобната обстановка бе достатъчен, за да му подскаже хиляда и едно оправдания да побегне час по-скоро. Вече бе взел решение да напусне дома, когато чу далечния писък на Ирен, който едва достигна до него от някакво незнайно кътче на потъналия в мрак Крейвънмур. Ехото се носеше по коридорите. Исмаел усети как кръвта му кипна от прилив на адреналин и се втурна с всички сили към другия край на импозантната галерия.