Английският шпионин [bg]

Обаче отначало решиха да минат по стъпките на бурното минало на Келър. Първо бе старата сграда „Дивис Тауър“, където той бе живял сред членове на ИРА като Майкъл Конъли, после изоставената обществена пералня на Фолс Роуд, където същият този Майкъл Конъли бе претърсвал домашното пране на хората от ИРА за доказателства за експлозиви. По-надолу по пътя беше желязната порта на гробището „Милтаун“, където Елизабет Конлин — жената, която Кристофър тайно бе обичал, лежеше в гроб, който Еймън Куин ѝ бе изкопал.

— Никога ли не си идвал? — попита Габриел.

— Твърде опасно е — отвърна Келър, като поклати глава. — ИРА бди над гробовете.

След „Милтаун“ минаха покрай жилищния комплекс „Балимърфи“ и стигнаха до Спрингфийлд Роуд. Покрай северната му страна се издигаше ограда, отделяща протестантския анклав от съседния католически квартал. Първата от така наречените „мирни линии“25 се беше появила в Белфаст през 1969 г. като временно решение на сектантското кръвопролитие в града. Сега те бяха постоянен елемент от неговия облик — и наистина техният брой, дължина и мащаби се бяха увеличили след подписването на Споразумението от Разпети петък. Стената на Спрингфийлд Роуд представляваше зелена телена ограда, висока около десет метра. Обаче на Кюпър Уей — особено размирен район на Ардойн, тя беше подобно на Берлинската стена съоръжение, увенчано с бодлива тел. Обитателите от двете ѝ страни я бяха изрисували с графити. Един от тях я оприличаваше на разделителната ограда между Израел и Западния бряг.

— Това прилича ли ти на мирен процес? — попита Кристофър.

— Не — отговори Габриел. — Прилича ми на ситуацията у дома.

Накрая, в един и половина на обяд, Келър зави по улица „Стратфорд Гардънс“. Подобно на своите съседи, къщата на № 8 беше двуетажна тухлена постройка с бяла врата и с по един прозорец на всеки етаж. Предният двор бе обрасъл с плевели, на земята лежеше зелен казан за боклук, съборен от вятъра. Кристофър спря до бордюра и изключи двигателя.

— И човек се чуди защо Куин е решил да живее в луксозна вила във Венесуела вместо тук — каза Алон.

— Огледа ли вратата?

— Една брава, няма секретна ключалка.

— Колко време ще ти отнеме да я отключиш?

— Трийсет секунди — отвърна Габриел. — И по-малко, ако ми позволиш да оставя тук тези глупави цветя.

— Трябва да вземеш цветята.

— Предпочитам да взема пистолета.

— Аз ще задържа пистолета.

— Какво ще стане, ако вътре се натъкна на няколко приятели на Куин?

— Престори се на католик от Западен Белфаст.

— Не съм сигурен, че ще ми повярват.

— Най-добре е да го направят — каза Келър. — В противен случай си мъртъв.

— Някакви други полезни съвети?

— Пет минути и нито секунда повече.