Конан Непобедимия [bg]

— Името ми е Крато, благородни капитане — каза Конан. — Бях пазач на керван, който трябваше да пристигне в Султанапур. Този човек с мен се казва Клаудо и също е бивш пазач. Имахме нещастието да се натъкнем на планинци. Името на дамата е Вания, дъщеря на Андиаз, търговец от Туран, тя пътуваше с нашия керван. Боя се, че само ние тримата оцеляхме. Планинците са по петите ни. Преди малко мъничко изостанах и дори се опитах да ги забавя.

— Дъщеря на търговец! — злорадо рече младият офицер. — С тези нагли очи? Ако тази блудница тук е дъщеря на търговец, аз съм кралят на Туран! — Устните на капитана се изопнаха, но той не каза нищо. Конан разбра, че следи как ще реагират. — Какво ще кажеш, Крато? Каква е цената за един час време с тази уличница?

Конан се напрегна в очакване червенокосата да измъкне сабята си, но тя само се изправи надменно.

— Капитан Харанидес — студено каза жената. — Ще позволите ли на този мъж да продължи да приказва така? Моят баща наистина е мъртъв, но аз все още имам роднини, чиято дума намира благосклонен прием при Илдиз. А през последните месеци често съм чувала, че вашият Тиридатес желае да запази приятелството си с крал Илдиз.

Капитанът не каза нищо.

— Моля за вашето извинение, благородни капитане — започна Конан, — но планинците… — Къде се бяха дянали тези планинци!

— Не виждам никакви планинци — остро заяви младият офицер. — И не съм чувал за никакви кервани, откакто изчезнаха последните седем. Много по-вероятно е вие самите да сте разбойници, изоставени от бандата. Може би като ви подложим на разпит, езиците ви ще се развържат. Един бой с пръчка по петите…

— Спокойно, Ахеранатес — каза капитанът. Изведнъж лицето му проблесна в топла усмивка, предназначена за тримата. — Говори по-човешки. Сигурен съм, че тези клетници ще ни кажат всичко, което знаят, само ако… — Усмивката замръзна върху лицето му, след това мигновено се стопи. — Шеол! — изрева той. — Доведохте ги точно при нас!

Конан погледна през рамо и насмалко щеше да се развика от радост. Планинците, възседнали конете си, се трупаха в неспокойна група не по-далеч от двеста крачки от кавалерийския отряд. Ала изненадата от срещата с войската вече бе преодоляна и те започнаха да размахват извитите ятагани над увенчаните си с тюрбани глави. Предизвикателен вой се понесе към войнишкия отряд.

— Ще отстъпим ли? — нервно попита Ахеранатес.

— Глупак! — Капитанът с гърбавия нос плю. — Ако им обърнем гръб, те ще се спуснат върху нас като лешояди върху труп! Предай заповедта — но тихо! — че аз няма да давам сигнал, но когато тръгна напред, всеки човек трябва да нападне с такава мощ, сякаш някой го преследва с копие в гърба. Бързо, лейтенант! — Стройният офицер облиза устните си и се спусна към конната колона. Харанидес прониза Конан с острия си като свредел поглед, докато освобождаваше меча си от ножницата. — Надявам се, че можеш да използваш оръжието, силни човече, но за всеки случай стой близо до мене. Ако останем живи, когато всичко свърши, искам да ти задам няколко въпроса.