![Конан Непобедимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/1/konan-nepobedimiya-bg-download.jpg)
Конан Непобедимия [bg]
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Конан (bg) #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:
Конан обърна жребеца си веднага, щом екна викът. Не беше необходимо да направи нещо повече, за да привлече преследвачите.
— Назад — каза той и избута с коня си конете на Карела и Хордо. Абериус, изглежда, вече бе търтил да бяга. — Назад, който желае да остане жив!
Карела опъна юздите, обърна жребеца си и копитата на конете им задумкаха по пътя, по който бяха дошли. От време на време Конан поглеждаше назад. Извивките на пътеката не позволяваха да се види много, ала онова, което зърваше, му показа, че планинците се движат по-бързо, отколкото се бе надявал. Ездачът, който ги водеше, плещест мъж с раздвоена, завита като рога брада, ту се показваше, ту изчезваше зад отвесните каменни стени на лъкатушещата пътека. Когато стигнеха до войниците, тримата трябваше да бъдат достатъчно далеч, за да се различават от свирепите планинци, и същевременно не чак толкова отдалечени, че присъствието им да предизвика прекалено много въпроси.
Конан се взря напред. Карела изцеждаше силите на черния си жребец и галопираше, доколкото й позволяваха криволиците на пътеката, Хордо яздеше близо след нея и използваше плетения си камшик, за да изтръгне по-голяма бързина от нейния кон. Ако Конан можеше да спечели за тях само няколко минути при някоя от тези теснини… Кимериецът профуча между два огромни кръгли камъка и изведнъж закова на място и обърна коня си. С бърз поглед се увери, че нито Карела, нито Хордо са забелязали постъпката му. Няколко мига и щеше отново да ги догони.
Мъжът, чиято брада приличаше на завити рога, влетя с галоп между камъните, нададе колеблив боен вик, ала оръжието на Конан отсече главата с тюрбана от раменете й. Още докато мъжът падаше от седлото, десетки войни с тюрбани си запробиваха път да влязат в теснината. Сабята на Конан се вдигаше и падаше в убийствен ритъм, острието почервеня, кръв се стичаше по ръцете на кимериеца и мокреше гърдите му.
Изведнъж той зърна Карела, която с проблясваща сабя се опитваше да си пробие път до него. Червената й коса се люшкаше около главата й като грива, войнствена светлина искреше в зелените й очи. Зад гърба си Конан чуваше как Хордо я вика да се върне. Кривата й сабя преряза гърлото на един планинец, но ударът на друг скъса едната юзда на коня й. Жребецът й се вдигна на задните си крака, изпръхтя, подскочи и изтръгна и другата юзда от ръцете й.
— Хордо, вземи я! — изкрещя Конан. С плоската страна на сабята си той удари задницата на едрия черен жребец и поради това изтърва за миг планинеца от вниманието си и допусна удар, който разсече с кървава бразда гърдите му. — Изведи я на сигурно място, Хордо!
Огромният едноок разбойник сграбчи увисналите юзди на черния жребец и бързо се понесе надолу на пътеката, като увлече главатарката след себе си. Конан чуваше заглъхващите й викове:
— Спри, Хордо! Деркето да изсуши окото и езика ти! Веднага спри, Хордо! Заповядам ти! Хордо!
Конан нямаше време да ги гледа, тъй като нападателите го притискаха. Планинците се опитваха да си пробият път, като се възползват от своята многочисленост, ала само двама едновременно можеха да се проврат през теснината и когато опитваха да го сторят, веднага попадаха на вихрено съскащата сабя на Конан. Вече шест човека бяха пометени под подскачащите копита, след това седем. Осем. Един кон се препъна в тяло на мъртвец и се изправи на задните си крака. Свирепият удар, който Конан бе предназначил за ездача, попадна върху неговия кон й преряза врата му. Животното се свлече и зарита, попаднало под копитата на следващия кон, който също се сгромоляса на земята, а ездачът му изскочи от седлото, за да загуби увенчаната си с тюрбан глава под могъщата сабя на кимериеца.
Останалата част от мургавите ездачи се отдръпнаха от този кървав проход, задръстен с мъртви тела до височината на човешки ръст. Ала въпреки това планинците не се отказаха да размахват кривите си ятагани, нито престанаха да крещят заплахи какво ще направят с Конан, когато го уловят. Той дръпна коня си назад. След като младежът изчезнеше, те щяха да разчистят труповете на хората я конете край пътеката и щяха да се впуснат в преследване, за да отмъстят за накърнената си чест. Ала той бе спечелил времето, от което се нуждаеше.
Кимериецът обърна коня си и го пришпори в галоп. Зад гърба му се разнесоха смразяващи кръвта свирепи викове.