Републиката на крадците [bg]

— Но защо да си давам целия този зор, след като мога да се сдобия с името ти, когато поискам?

— Това е такава арогантна глупост, че…

— Можех просто да те оставя да гледаш как карам Джийн Танен да страда — продължи Търпение. — Тогава ти щеше да ме молиш да престана.

— Ти не си по-различна от Соколаря — каза Локи. — Имаш същото шибано…

— Локи! — почти изкрещя Джийн.

— … отношение… — изкашляне. — Нали знаеш към какво?

— Би ли бил така любезен да млъкнеш, по дяволите! — каза Джийн, изричайки отчетливо думите, сякаш фразата бе предназначена за деца, които се учат да я произнасят. Все пак с доволство видя, че Локи се загледа слисано, отпускайки долната си челюст. — Тя е права — продължи той, като гласът му издаваше нарастваща възбуда. — Ако истинското ти име е единственото, което ѝ трябва, тогава защо всъщност да не бъда подложен на мъчения? Аз съм компрометиран и абсолютно безпомощен. Всичко ще стане бързо и просто. Чудя се защо вече не съм започнал да крещя.

— Защото, ако тези хора наистина го вършеха „бързо и просто“, Соколаря щеше да ни е убил в Камор.

— Не е така, по дяволите. Помисли и ще видиш, че съм прав.

— Защо? Защото имаш сладко и невинно лице?

— Не. Защото, ако не иска да научи името ти по лесния начин, като ме…

— Тя има някакъв друг мотив. Например да гепи някое сладко танцуващо магарешко лайно. — Локи се извъртя назад към Търпение. След това затвори очи и ги разтърка. — Тя иска да си завра главата в примката. Да направя това по свое собствено желание. Чат ли си? Иска да направя стъпка напред от скалата. Да си прережа сам вените, така че тя да може да злорадства… Да ме унижи. — Локи изпадна в нов пристъп на жестока кашлица, така че Джийн приседна на леглото до него и го потупа нежно по гърба. Ритмичното движение само засили все още усещаните болки и натъртвания на Джийн, но имаше успокоително въздействие върху Локи.

— Това, което обсъждаме тук, е възможността да бъдете наети да свършите нещо, а не да бъдете принудени да го направите — каза Търпение. — Не ме мислете за толкова тъпа, та да съм забравила какво се случи с Лучано Анатолиус и Максилан Страгос. Принудителните методи никога не са имали ефект при вас. Това, което ви се предлага тук, е услуга за услуга.

— Търпение… — каза Джийн. — Наистина ли можеш да отстраниш тази отрова? И можеш ли да го направиш, без да използваш истинското му име?

— Стига да побързаме, да.

— Ако лъжеш, ако скриваш нещо от нас, аз — каза Джийн — отново ще опитам да те убия. Ясно ли ти е? Ще се посветя на тази цел, та дори това да те накара сега да ме убиеш.

С поклащане на главата Търпение даде да се разбере, че всичко ѝ е ясно.

— Тогава нека да говорим по същество.

— А, не! — изръмжа Локи. — Според мен нека откажем да бъдем марионетки и да покажем вратата на вещицата.