Детето на нощта [bg]

Ситкан наруши мълчанието.

- Твоите обиди, Вулдарок, са само сътресение на въздуха, но нашите предупреждения не са празни приказки. Тръгнете на север. Напуснете земите ни и ме послушайте - върнете се в Дордовер. В Арлън няма да намерите нищо, освен смъртта си.

Вулдарок изсумтя.

- Ще яздя накъдето си поискам.

- Нека да е на север.

- Ами ако откажа?

- Тогава ще ви нападнем. Аеб има свобода на действие в този случай, без да чака нови заповеди от мен.

Вулдарок поумува и се усмихна, после сви рамене.

- Конете са бързи. Вашите изчадия вървят пеша. Мога да заповядам на конницата да се отклони с една миля на север, ако така съвестта ти ще бъде спокойна. И ще се върнем на пътя когато ни е удобно... далеч пред вас.

- Твърде зле си осведомен за Закрилниците. Създадени са да смазват заплахи и нападения срещу Ксетеск. Конете ви не могат да полетят, а ние ще ви последваме. Не ни предизвиквай.

- Започва да ми омръзва. Тук сме триста кавалеристи и сто и петдесет магове. Вие сте четирима и имате двадесет бойци. Махнете се от пътя.

- Не сте ни равни - вдигна рамене и Ситкан. - Няма да отс­тъпим. Всички в Ксетеск полагаме клетва да браним земите си, както правите и вие в Дордовер. Ако не желаеш да бъдеш уч­тив, поне прояви уважение към правилата ни. - Той заговори по-сдържано: - Стига де, Вулдарок! За какво ни е да се сража­ваме тук? Знаеш, че не мога да отстъпя и крачка назад. А това не е унижение за теб. Просто ще постъпиш почтено.

- Както желаеш - сопна се Вулдарок и насочи коня обр&тно към средата на конницата, строена в колона по четирима.

Тутакси оттам литнаха Огнени кълба, описаха блестящи дъ­ги във въздуха и се пръснаха в невидимия щит пред маговете от Ксетеск. Щитът устоя, огънят се плъзна по прозрачната му по­върхност и угасна със съскане на земята, над която блъвнаха облаци пара.

- Проклет да си, Вулдарок! - изръмжа Ситкан.

Аеб не чакаше да го подканят.

„Първата редица-конете, втората-подкрепа отстрани. Хва­нете първите конници в клин.“

Застанал по средата с Елкс и Рю от двете си страни, Аеб прис­тъпи напред, щом дордоверската конница се устреми към тях. Приклекна, завъртя брадвата с дясната си ръка и разсече левия крак на първия кон точно над коляното. Животното изцвили ог­лушително и се надигна на задни крака, но Аеб вече го подмина­ваше към стоварилия се на земята ездач, който не успя и да види как мечът на Закрилника се заби в оголената му шия.

Отляво и отдясно събратята на Аеб удариха ниско с брадви­те и високо с мечовете - коне и ездачи рухнаха заедно. Закрил­ниците се развихриха, пръски кръв обагряха мъглата в грозен оттенък на розовото. Ужасеното цвилене на конете се смесва­ше с панически и яростни викове на кавалеристи, които се опит­ваха да подкарат животните към битката.