![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Той свали лупестото приспособление и се усмихна любезно.
– Добро утро, млада госпожице. С какво мога да ви помогна?
Чух котешко мъркане и една гъвкава, пълна, черна като нощта котка се материализира на лавицата и ме загледа с искрящи изумрудени очи.
– Казва се Клеопатра. Харесвате ли котки?
Усмивката му остана като закована.
– Дойдох за подарък за баща ми. Има рожден ден. И да, харесвам котки. Много е хубава.
– Баща ви какъв часовник би искал?
– Джобен.
– В момента имам доста джобни часовници. Елате и погледнете изложените.
Приближих се към него, към една витрина, застлана с лилаво кадифе. Вътре гнездяха дузина джобни часовници. Удобно настанени като яйца. Всичките бяха от сребро, някои със златни нишки и скъпоценни камъни. На някои бяха гравирани животни или символи – видях лисица с диамантена опашка, костенурка със зелена инкрустирана черупка, един със символ на око, друг с редица танцуващи духчета. Но в ъгъла видях часовник за баща ми – имаше рибарче, хванало ключ в клюна си. Баща ми винаги е харесвал рибарчета.
– Искам ето този – и го посочих.
Албърт Чаймс щеше да отвори капака, но ме погледна някак странно. Както ме беше погледнал човекът на колелото.
Заобиколи ме.
ЧАСТ ТРЕТА
I
Кой е най-ранният ми спомен? Помня времето, когато ме наричаха Миртъл. Така се казвах. Една от три сестри.
Миртъл, Вайолет, Роуз.
Слушахме как дядо ни разказва приказка. Беше за един вълк, който живял в една гора и бил много гладен. Помня, че Вайолет се уплаши – не и харесаха големите му зъби и големите му жълти очи.
Казват, че вълците обичат луната, че са силно влюбени в нея. Тя ги защитава, дава им сила, храни ги с любов. Около нея треперят звезди.
Дядо казва, че вълкът може да се маскира. Облича се в дрехите на хората, за да ги подмами и изяде. В тази приказка има едно момиченце с червена шапка. Носи си ловджийски нож, в случай че някой вълк се опита да я изяде. Един ловец я пази; той има голяма брадва, познава гората и разпознава вълците.
Дали Лондон не е една голяма гора? Дали няма вълци с цилиндри? Усмихват се, ядат сладкиши и пият чай.
Казвах се Миртъл. Нямам нищо червено. Единственото червено беше в косата ми. Косата на сестрите ми беше кестенява. Двете казват, че приказните хора имали червена коса. Червена като жертвоприношение. Дали не съм къс месо? Дали някой красив човек-вълк ще иска да вечеря с мен?
Дядо казва, че вълкът се облича като бабата на момиченцето и седи в леглото да я чака. С бабиния шал на раменете, с очилата и на върха на вълчата му муцуна. Завит в леглото. Луната над него – тежка и праисторическа. Нощна лампа.
– Не искам да я изяде – каза Роуз и запуши уши.
– Ако не слушаш приказката, няма да научиш нищо – отвърна дядо, а жълтите му зъби щракаха.
Какво искаше да научим? Да не би да искаше да носим брадва? Какъв беше урокът?
Луната винаги е на страната на вълците. Ловецът пази горската пътека. Ако пиете чай с човек-вълк с цилиндър, значи вероятно ще ви изяде. Може би бабата не е била подлъгана. Може би го е пуснала. Може би в нас има нещо, което иска да бъде изядено. Разказът плашеше сестрите ми, те не харесваха вълци. Докоснах косата си, усетих горещината, дразнещия сърбеж.
И това беше първият ми спомен.
Казвах се Миртъл. Когато умрях, скочих в огледало. Станах отражение. Част от луната. Сега нощем вълците пеят на мен.
II
Отвлякоха ме от една цветна поляна, когато бях на шестнайсет. На поляната имаше макове, червени като огън. Разцъфнали като кръвоносни съдове. Помня, че той миришеше на ангели. Леля ми Ева ми каза, че ангелите миришат на фойерверки, защото атмосферата изгаря крилата им, кара ги да пращят като хартия над запалена клечка. Леля Ева каза никога да не вярвам на ангели, защото са красиви. Но той не беше красив. Беше малък и отровен, с тъмни очила. Много ми се искаше да е красив.
Ходех и на гости в горещите летни следобеди. Тя живееше в схлупена къщичка край реката, с пукнатини по стените, с бяла боя, люпеща се като стара кожа. Пипах онези стени с пръст, като си представях, че докосвам дърво и се опитвам да позная на каква възраст е. Пръстен върху пръстен. Тя се определяше като щастливо неомъжена. Мразеше мъже и огледала. И двете лъжели.
41
Нара, от pomegranate – нар.