Друговремец [bg]

Пасбището, където ме заведе, бе далеч от конюшните, насред голяма ливада. Три млади коня играеха жизнерадостно наблизо. Покрита с леко одеяло червеникавокафява млада кобила бе завързана за оградата.

Джейми внимателно се примъкваше от едната й страна, а тя го наблюдаваше със силно подозрение. Той постави леко длан на гърба й, като й говореше тихо, готов да се отдръпне, ако кобилата се възпротиви. Тя завъртя очи и изпръхтя, но не помръдна. Без да спира да говори, той много бавно се качи на гърба й. Кобилата се поизправи и направи крачка встрани, но той настоя, повишавайки тон.

Тогава кобилата завъртя глава и видя, че с момчето приближаваме. Надуши беда, изправи се на задните си крака и изцвили. Завъртя се към нас и притисна Джейми към оградата. Пръхтейки и ритайки със задните си крака, тя подскочи и се опита да се освободи от въжето. Джейми се претърколи от другата страна на оградата, по-далеч от копитата й. Изправи се с мъка, като ругаеше на келтски, и се обърна, за да види кой му е попречил да си свърши работата.

Когато ни видя, гръмоносното му изражение се смени с такова на учтиво гостоприемство, макар да стана ясно, че не сме се появили в най-подходящия момент. Кошницата с обяд, предвидливо дадена ни от госпожа Фиц, която наистина познаваше младите мъже, му върна голяма част от доброто настроение.

- Добре де, успокой се, зверче проклето - скара се той на кобилата, която още не се бе укротила. Джейми изпрати младия Алек да си ходи с приятелско пляскане по врата, взе от земята одеялото на кобилата, изтръска го от прахта и го разстла пред мен.

Тактично реших да не споменавам премеждията с животното, а налях бира и извадих няколко парчета хляб и сирене.

Той яде много съсредоточено, което ми напомни за отсъствието му от трапезарията преди две вечери.

- Проспах го - каза той, когато го попитах. - Когато те оставих, заспах веднага и се събудих чак вчера по зазоряване. Вчера след Залата поработих и седнах на бала слама, за да отпочина преди вечеря. - Засмя се. - Събудих се тази сутрин, още тук, а един кон ми гризеше ухото.

Стори ми се, че почивката му се е отразила добре - синините от вчера тъмнееха, ала край тях кожата бе с хубав цвят, пък и апетитът му беше голям.

Той привърши храната и обра с навлажнен пръст трохичките от ризата си.

- Добър апетит имаш - казах през смях. - Ако нямаше друго, сигурно щеше да ядеш трева.

- Ял съм трева - съвсем сериозно отвърна той. - Не е лоша, но не засища.

Изненадах се и помислих, че се шегува.

- Кога?

- Зимата, по-миналата година. Живеех без подслон - в гората, - с... с едни момчета, правихме набези през границата. Повече от седмица никак не ни вървеше, нямахме храна. От време на време някой пастир ни даваше пита, но тези хора са толкова бедни, че най-често нямат какво да споделят. Но все ще намерят по нещо, дори за непознат. Двайсетима обаче идват в повече, дори за гостоприемството на един планинец.