![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Той се ухили ненадейно.
- А чувала ли си... не, едва ли. Щях да попитам дали си чувала каква молитва казват пастирите.
- Не. Каква е?
Той отметна косата от очите си и изрецитира:
Хайде, сядайте на масата, да не ви събирам с пръчка,
яжте колкото коремът ви държи,
в корема, не в торбата.
Хайде, да не ви събирам с пръчката. Амин.
- Не в торбата ли? - попитах разбиращо.
Той потупа кожената торба на колана си.
- Тази.
Посегна към стрък дълга трева и го изкорени. Завъртя го между длани и главата на стръка се откъсна.
- Късно дойде зимата тогава и беше мека, иначе нямаше да издържим. Обикновено се намираше по някой заек - ядяхме ги сурови, когато не можехме да рискуваме с огън. Понякога хващахме дори дивеч, но тогава от дни не бяхме попадали на нищо.
Белите му зъби сдъвкаха стръка трева. Аз също откъснах един и го гризнах от края. Беше сладко-кисел, но не повече от 2-3 сантиметра ставаха за ядене.
Джейми хвърли остатъка от своя стрък, откъсна още и продължи да разказва:
- Беше навалял малко сняг няколко дни по-рано - само тънък слой под дърветата, навсякъде другаде - кал. Търсех плесени, нали знаеш, големите оранжеви неща, дето растат в основата на дърветата. Пробих снега с крак и стигнах до парче трева между две дървета. Явно от време на време там е греело слънце. Обикновено сърните изриват снега и я изяждат тревата чак до корените. Още не бяха стигнали до тази и си помислих: „Ако те презимуват така, защо не и аз?“ Бях толкова гладен, че бих си сварил обувките, но ми трябваха, тъй че ядох трева, чак до корените, като сърна.
- От колко време бяхте без храна? - попитах удивена.
- Три дни без нищо и седмица с по шепа каша: овес и мляко. Да - рече той, замислено загледан в стръка трева в ръката си, - зимната трева е жилава и кисела, не като тази, но не ми пречеше. - Внезапно ми се ухили широко. - Обаче не обърнах внимание на това, че сърните имат четири стомаха, а аз само един. Ужасно ме присви и дни наред имах газове. Един от по-старите ми каза, че ако ще ям трева, трябва първо да я сваря, но тогава не го знаех. И да го знаех, бях твърде гладен, за да чакам. - Той стана и се наведе да ми подаде ръка: - По-добре да се връщам на работа. Благодаря за храната, моме. - Връчи ми кошницата и се запъти към конюшните, а косата му лъщеше на слънцето като купчина златни и медни монети.
Върнах се бавно в замъка. Мислех си за хората, които живеят в студената кал и ядат трева. Чак във вътрешния двор се досетих, че съвсем съм забравила за рамото му.
1Част от шотландската народна носия. - Бел. прев.
7. КИЛЕРЪТ НА ДЕЙВИ БИЙТЪН
С изненада установих, че един от хората на Колъм ме чака при портата на замъка. Господарят щял да ми е задължен, ако съм го била посетила в покоите му.
Там дългите прозорци бяха отворени и вятърът свистеше през клоните дърветата и нахлуваше в помещението. Сякаш още бях навън.
Колъм пишеше нещо на писалището си, но спря веднага и стана, за да ме посрещне. След като ме попита как съм и дали съм в добро здраве, той ме поведе към клетките до стената, където се полюбувахме на малките обитатели, които подсвиркваха и подскачаха сред листата, превъзбудени от вятъра.
- Дугал и госпожа Фиц твърдят, че сте много умела целителка - вметна Колъм, като пъхна пръст в металната мрежа на клетката. Навярно свикнала, малка сива овесарка се спусна и се приземи леко на него, стисна то с малките си нокти и разпери криле за равновесие. Колъм леко я погали по главата с мазолест пръст на другата си ръка. Това ме учуди - не приличаше на човек, който би вършил черна работа.
Свих рамене.
- Не се иска особено умение, за да превържеш повърхностна рана.
Той се усмихна.
- Може би, но пък се иска умение да го сториш в пълен мрак край пътя, нали? А госпожа Фиц казва, че сте наместила пръста на един от малчуганите и сте превързала опарената ръка на една от помощничките й в кухнята.
- И това не е особено трудно - отвърнах, като се чудех накъде бие. Той направи знак на един от прислужниците си, който бързо извади малка покрита купа от едно чекмедже. Свали похлупака и започна да пръска семената през мрежата. Птичките скочиха от клоните и заподскачаха по пода като топки за крикет, а овесарката се присъедини към тях.
- Нямате връзки с клана Бийтън, нали? - попита той. Спомних си въпроса на госпожа Фицгибънс при първата ни среща. Беше ме попитала същото.