Теракотеното куче [bg]

— Тук — каза Ливия. — Искам да го направя тук, и то без да губя време.

Намираха се в нещо като парк, пълен с дървета. В краката им пълзяха стотици охлюви от най-различни видове: градински, големи и малки блатни, голи.

— Ама защо точно тук? Да се върнем в колата, за пет минути сме си у дома, може някой да мине оттук.

— Не разисквай, глупако! — каза Ливия, докато сграбчваше колана на панталоните му и непохватно се опитваше да го откопчае.

— Дай на мен — каза той.

За миг Ливия се съблече гола, докато той все още се спъваше в панталоните и гащетата си.

„Свикнала е да се съблича бързешком“ — помисли си под натиска на сикулската16 си ревност.

Ливия се просна във влажната трева с дългите си крака и ръце, с които докосваше зърната на гърдите си, а той усети с отвращение шума на десетките охлюви, които бяха смачкани от тежестта на тялото й.

— Хайде, побързай.

Монталбано най-накрая успя да остане гол, потръпвайки от студения въздух. Междувременно два или три градински охлюва се бяха опитали да изпълзят по тялото на Ливия.

— И какво смяташ, че ще направиш с този? — попита го с критичен тон тя, хващайки го за члена. Със задоволство застана на колене, стисна го в ръката си, погали го и си го напъха в устата. Когато го почувства готов, зае отново първоначалната си поза. — Обладай ме навсякъде — каза му тя.

„Как така е станала толкова вулгарна?“ — запита се той смутено.

Докато се опитваше да проникне в нея, видя на няколко крачки от себе си кучето. То беше бяло, с изплезен розов език и заплашително ръмжеше с оголените си зъби, а една лига се стичаше между тях. Кога ли беше дошло?

— Какво правиш? Отново ли ти омекна?

— Има едно куче.

— Какво те засяга кучето? Чукай ме.

Точно в този момент кучето подскочи и той, изплашен, изтръпна. Животното се просна на няколко сантиметра от главата му и се вцепени. Цветът му бавно избеля, беше седнало със събрани задни крака и изправени предни, превърна се в изкуствено, от теракот. Това беше кучето от пещерата, което охраняваше мъртвите.