Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Натрапчиви мисли за петък [bg]
Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Натрапчиви мисли за петък [bg]

Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:

Виновна до доказване на противното… в един фатален петък. Когато в река Темза е открит плаващ труп, полицията е сигурна, че идентифицирането му ще е лесно. Около китката на мъртвеца има болнична гривна, на която е изписано д-р Ф. Клайн. Но психотерапевтът Фрида Клайн е невредима, а уликите, които я свързват с бруталното убийство, я превръщат в главния заподозрян. Неспособна да убеди полицията в своята невинност, Фрида е принудена да вземе смело решение, за да събере парчетата от ужасната истина, преди да е станало твърде късно както за нея, така и за тези, които обича. Ще успеят ли приятелите да й помогнат в отчаяната борба за справедливост? Заплетените истории от поредицата продължават, а главните герои крият тайни… ключови за намирането на най-важните отговори.
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 119
Перейти на страницу:

Една мисъл се появи в съзнанието й за нещо толкова очевидно, че тя досега не се беше сетила да разсъждава върху него: онзи, който беше убил Санди, познаваше и нея. Беше проникнал в дома й — как? — и беше подхвърлил портфейла му. Искал е да я уличи в убийството му.

Фрида стана от мястото си и се загледа в късчето тъмно небе, което се виждаше през малкия мръсен прозорец. Сети се за още едно име: д-р Елисън. Жената, за която Хусейн беше казала, че се е обадила в полицията за изчезването на Санди. Коя беше тя? Е, поне беше нещо, с което можеше да започне. Фрида с неохота навлече новото си яке и излезе.

В интернет кафенето имаше още няколко души и всеки от тях се беше навел към екрана на компютъра си. В помещението беше тихо, само от време на време долиташе по някой шум от машините. Осветлението беше слабо и Фрида я заболя главата.

Отначало потърси в Гугъл „д-р Елисън“. Само жените с това име бяха безброй много, от всички краища на света. Тя добави „Обединено кралство“ и броят им намаля, но все още бяха твърде много. Помисли малко, после влезе в уебсайта на университета „Кинг Джордж“. Нямаше как да получи конкретна информация за д-р Елисън, затова Фрида проследи имената на служителите във всеки от департаментите, започвайки с природоматематическите науки. Нямаше нищо в департаментите по невронаука и невробиология, биомедицина, генетика, физика и молекулярна биофизика, химия, екология, инженерна наука… Но изведнъж, сред потока от имена, тя съзря някоя си д-р Вероника Елисън, аспирант в департамента по психология. Кликна върху името й и на екрана се появи лице на жена, която вероятно беше на възраст колкото Фрида, с руса коса, усмихната, с леко повдигнати вежди, които й придаваха учуден вид. Беше публикуван имейл адреса й, но Фрида не искаше да й изпраща имейл, затова си записа телефонния номер на департамента. Щеше да й се обади утре. Въпреки че университетът беше в лятна ваканция, някой от служителите щеше да бъде там, за да отговаря на телефонните обаждания, и би могъл да предаде съобщение на Вероника Елисън.

На връщане към квартирата си Фрида отново срещна жената, която беше видяла преди да пуши на стълбите. Тя повдигна главата си. Под лявото й око имаше синина, а устната й беше сцепена. Жената й кимна.

Фрида се спря.

— Видях ви преди.

Жената се усмихна — усмивката й беше едновременно и тъжна, и странно закачлива.

— Коя сте всъщност? — попита тя.

Фрида седна до нея на стълбите.

— Аз съм Карла.

— Какво търсите в дупка като тази?

— Тук съм само временно.

— На всички ни харесва да мислим така.

— Лицето ви е наранено.

Жената го докосна с връхчетата на пръстите си.

— Нищо не е. Но едно питие би ми дошло добре.

— В стаята си имам уиски.

— Става.

Фрида се изправи и жената протегна ръка, все едно беше дете, което искаше да му помогнат да стане, след което не пусна веднага ръката на Фрида.

— Карла, значи?

— Да.

— Аз съм Хана. — Тя отново се усмихна със странната си усмивка. — Тук съм само временно.

На следващата сутрин, малко преди девет, Фрида отиде в пустия двор и набра номера на департамента по психология в университета „Кинг Джордж“. Най-накрая отсреща се обади жена с напрегнат глас и тя й обясни, че търси д-р Вероника Елисън.

— Тя току-що дойде да си вземе някои книги.

За миг Фрида се стресна, но бързо се овладя и каза:

— В такъв случай мога ли да говоря с нея?

— Един момент.

Фрида почака няколко минути, след което дрезгав и леко задъхан глас каза:

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)