Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Една мисъл се появи в съзнанието й за нещо толкова очевидно, че тя досега не се беше сетила да разсъждава върху него: онзи, който беше убил Санди, познаваше и нея. Беше проникнал в дома й — как? — и беше подхвърлил портфейла му. Искал е да я уличи в убийството му.
Фрида стана от мястото си и се загледа в късчето тъмно небе, което се виждаше през малкия мръсен прозорец. Сети се за още едно име: д-р Елисън. Жената, за която Хусейн беше казала, че се е обадила в полицията за изчезването на Санди. Коя беше тя? Е, поне беше нещо, с което можеше да започне. Фрида с неохота навлече новото си яке и излезе.
В интернет кафенето имаше още няколко души и всеки от тях се беше навел към екрана на компютъра си. В помещението беше тихо, само от време на време долиташе по някой шум от машините. Осветлението беше слабо и Фрида я заболя главата.
Отначало потърси в Гугъл „д-р Елисън“. Само жените с това име бяха безброй много, от всички краища на света. Тя добави „Обединено кралство“ и броят им намаля, но все още бяха твърде много. Помисли малко, после влезе в уебсайта на университета „Кинг Джордж“. Нямаше как да получи конкретна информация за д-р Елисън, затова Фрида проследи имената на служителите във всеки от департаментите, започвайки с природоматематическите науки. Нямаше нищо в департаментите по невронаука и невробиология, биомедицина, генетика, физика и молекулярна биофизика, химия, екология, инженерна наука… Но изведнъж, сред потока от имена, тя съзря някоя си д-р Вероника Елисън, аспирант в департамента по психология. Кликна върху името й и на екрана се появи лице на жена, която вероятно беше на възраст колкото Фрида, с руса коса, усмихната, с леко повдигнати вежди, които й придаваха учуден вид. Беше публикуван имейл адреса й, но Фрида не искаше да й изпраща имейл, затова си записа телефонния номер на департамента. Щеше да й се обади утре. Въпреки че университетът беше в лятна ваканция, някой от служителите щеше да бъде там, за да отговаря на телефонните обаждания, и би могъл да предаде съобщение на Вероника Елисън.
На връщане към квартирата си Фрида отново срещна жената, която беше видяла преди да пуши на стълбите. Тя повдигна главата си. Под лявото й око имаше синина, а устната й беше сцепена. Жената й кимна.
Фрида се спря.
— Видях ви преди.
Жената се усмихна — усмивката й беше едновременно и тъжна, и странно закачлива.
— Коя сте всъщност? — попита тя.
Фрида седна до нея на стълбите.
— Аз съм Карла.
— Какво търсите в дупка като тази?
— Тук съм само временно.
— На всички ни харесва да мислим така.
— Лицето ви е наранено.
Жената го докосна с връхчетата на пръстите си.
— Нищо не е. Но едно питие би ми дошло добре.
— В стаята си имам уиски.
— Става.
Фрида се изправи и жената протегна ръка, все едно беше дете, което искаше да му помогнат да стане, след което не пусна веднага ръката на Фрида.
— Карла, значи?
— Да.
— Аз съм Хана. — Тя отново се усмихна със странната си усмивка. — Тук съм само временно.
На следващата сутрин, малко преди девет, Фрида отиде в пустия двор и набра номера на департамента по психология в университета „Кинг Джордж“. Най-накрая отсреща се обади жена с напрегнат глас и тя й обясни, че търси д-р Вероника Елисън.
— Тя току-що дойде да си вземе някои книги.
За миг Фрида се стресна, но бързо се овладя и каза:
— В такъв случай мога ли да говоря с нея?
— Един момент.
Фрида почака няколко минути, след което дрезгав и леко задъхан глас каза: