Нови римски разкази [bg]

Последната подробност ми отвори очите. Трябва да знаете, че за нас от Чочария хубав е не онзи, който е хубав, а който е рус, с бяла кожа и сини очи. Въпрос на рядкост. Сигурен съм, че в страните, където русите хора са повече, тъмнокосите привличат, защото са рядкост. Кой блондин си бе харесала Консолина, научих именно от количеството косми. Можеше да бъде само Алфредо, младият господин Паломбини; такива косми бях махнал онзи ден от четката му заедно с пърхота. Алфредо, изисканият студент, толкова префърцунен, колкото баща му беше реалист и скромен; не беше ученолюбив, но беше голям любител на музикални дискове, на английски цигари и на американски напитки. Беше от русите мъже, чиито коси започват да падат с шепи още на двайсет години, а на трийсет са вече плешиви. Беше къдрокос, с високо чело и оголени слепоочия, сини очи, с нос чак до устата и долна устна, прегъната над брадичката: приличаше на овца. Като че ли косата не стигаше, сега си спомних и други факти, които потвърждаваха страстта на Консолина: например, при всяко негово позвъняване, тя скачаше с думите:

- Младият господин е, аз ще отида.

В тази къща прислужникът бях аз и би трябвало аз да отида при младия господар. Досега не бях обръщал внимание, но сега разбрах.

Същата вечер в кухнята подхвърлих на Консолина:

- Харесва ти младият господин... глупачка... Не го ли виждаш, съвсем прилича на овчица.

Сложих пръст в раната. Тя се обърна:

- По-добре овчица като него, отколкото козел като теб.

Този отговор ми бе достатъчен. Същата вечер не отроних дума повече, но през следващите дни имах много случаи да се уверя, че Консолина няма какво да се утешава с блондина. Алфредо беше домошар и когато баща му работеше в магазина, а майка му и сестра му излезеха, той оставаше в стаята си в дъното на просторния тъмен апартамент. Но макар и домошар, не виждаше и не познаваше Консолина. Според мен даже беше усетил нещо, защото настояваше аз да го обслужвам и го повтори няколко пъти, за нейно разочарование. Звънеше ту за кафе, ту за уиски, ту за оранжада и отивах аз; сварвах го в неговото студио, голямо помещение, обзаведено модерно с мебели от метал и стъкло. Той седеше полуизлегнат във фотьойла с крака върху масата; в друг фотьойл се бе излегнала приятелката му, тънка дълга американка, брюнетка, с много бяло лице и широка червена уста, наподобяваща рана. По чисто съвпадение американката се казваше Консуело, което по смисъл означава Консолина. Винаги носеше опънати панталони, косата и беше късо подстригана по мъжки, приличаше на момче. Ще повярвате ли? Прекарваха заедно часове наред, но една целувка, която е само целувка, обзалагам се, никога не си бяха разменили. В онзи въздух, изпълнен с цигарен дим, влизах и оставях подноса на масата; те не ме поглеждаха, непрекъснато слушаха грамофона. Предупредих Консолина: