Един ден от залеза на света [bg]

— Определено. Ти си истинска красавица, Роузи.

— Истинска красавица! — каза Ван. — Леле майко!

— Ами ако наистина съм красива? — рече Роузи и направи гримаса.

— Ще го разбереш.

— От кого?

— От мен.

— Само опитай. Баща ми е тук.

— И моят баща е тук — каза Ван.

Този неочакван обрат в разговора допадна на Роузи.

— Моят баща може да натупа твоя — рече тя.

— Твоят баща ще избяга, ако моят го погледне — каза Ван.

— Хм — намеси се бащата, — моят баща може да натупа вашия.

Госпожица Макдугъл се засмя и рече:

— Едно време в дома ми в Глазгоу непрекъснато се препирахме така.

— Кого можеше да натупа твоят баща? — попита Роузи.

— Всекиго, освен майка ми — отвърна Джейни. — Тя беше мъничка и слабичка, но когато баща ми се разбеснееше, тя само го поглеждаше и той просто въздъхваше и млъкваше. — Тя успя да закрепи букетчето на роклята на Роузи — светлосиня на цвят, с много плисета на полата и малки вертикални червени и бели ивици в горната част. — Е, хайде, вървете, на добър час.

— Не е ли по-добре да си облече лека връхна дреха за по-късно през деня?

— Ето я, приготвена е снощи от шест часа и чака — каза Джейни.

Това бе червен жакет от кадифе, с черни шевици.

— Но няма да го облека сега — рече Роузи. — Само ще го нося в ръка.

— Ван? — каза бащата. — Просто се наслаждавай на мача, чу ли? Недей да се вживяваш твърде много.

— И да оставя „Доджърс“ да паднат? Тая няма да я бъде.

— Те изгубиха първите два мача, при все че ти много се вживяваше, нали?

— Татко, знам, че е глупаво, обаче не мога просто така да си седя там, това е.

— Добре. Приятно прекарване. Роузи и аз ще се върнем между пет и шест часа, госпожице Макдугъл. Ще вземем Ван, ще вечеряме в „Блек си“, а после ще отидем в „Палас“ и ще гледаме вариететната програма. Това означава, че те няма да си легнат преди десет-единайсет, ако не възразявате.

— Мисля, че всичко е наред. Ще почивам цяло денонощие. Добре се позабавлявайте.

— Ще дойдете ли на мача, татко? — попита Ван.

— Роузи трябва да реши.

— Не, ти трябва да решиш, татко.

— Тогава ще отидем, ако успеем да намерим билети.

— Пътувайте с метрото — рече Ван, — като нас с Кити. Там винаги се намира някой с излишни билета.

— Искаш ли да си опитаме късмета, Роузи?