Убийството на Бусе [bg]

Беше основно мъжка партия. Въпреки че съвсем символично имаше някои членове жени, никой не беше чувал за тях.

Последното нещо, което щеше да подхожда на имиджа им на „тежки мъже“, беше хомосексуална връзка. Но заместник-председателят на партията Сюрея Еронат беше хомосексуалист. Ето тази информация беше смъртоносна. А документите за нея категорично бяха по-смъртоносни. Само фактът, че научих за това, ме накара да настръхна. София беше права, опасно бе дори и само да знаеш.

Отгоре на всичко и изнудване! Да превърнеш този въпрос в изнудване, си беше равносилно на самоубийство. Невъзможно бе нашето благородно момиче Бусе да се е захванало с такова нещо. Онова, което може да се е случило, е в един рядък носталгичен момент Сюрея Еронат, докато си е припомнял миналото, да се е сетил за снимките и сам да е тръгнал да ги търси. Дори да не е тръгнал той лично, беше пуснал хората си. Ако тези материали преминат в чужди ръце, могат да станат причина дори за разпадането на партията. Нейният председател от дълго време не се появяваше. Колкото и да не се казваше открито, всички конци се дърпаха от Сюрея Еронат. Пулсът на партията биеше в него.

А личният му живот беше тази част, от която медиите се интересуваха най-много. Оженил се още на младини, след няколко години съпругата му починала в трагична катастрофа. Трудно е да повярва човек, че оттогава скърби за жена си, но всички се правеха, че вярват.

Имаше две деца, едно от които семейно. Бяха далеч от него. Синът му живееше в Америка или Канада. А дъщеря му се омъжи, роди деца и тихо изпълняваше ролята си на способна домакиня и готова на жертви майка.

Според слуховете, живеел с майка си, която е вдовица, и леля си. През свободното си време се разхождал из природата и яздел. През почивните дни отивал с майка си и леля си на места с лечебна вода; никога не се снимал по шорти, бански или хавлия. Не помня да има публикувана снимка без вратовръзка. Нямаше интимни връзки. Дори не се намекваше нещо такова. Нито в близкото минало, нито в днешно време почти нямаше социални контакти, които да напомнят за личния живот на Сюрея Еронат.

Никой не публикуваше клюки, защото хората се страхуваха.

И горката ми Бусе, моето благородно момиче беше станало тяхна жертва. Дори може би и сляпата й майка Сабиха също беше жертва.

Получих наградата за любопитството си, дано не се наложи да платя цената й.

Колебаех се дали да изслушам останалата част от касетата. Ако нещата, които науча, се увеличат, щяха да нараснат и нещата, за които бих могла да се изпусна. Знаеше ли се какво мога да разкажа, докато съм в скута на някого и не съм на себе си; или какво ще ми изскочи от ума, докато съм ядосана и псувам някого, да не говорим за рекетиращите сутеньори, дори и само за да им се наложа и да ги унижа… Изплаших се от себе си. Човешко е! Не мога да знам кога какво ще кажа. Освен това езикът ми да не е вързан. Но дори и да е, какво от това, винаги ми се ще да разкажа на някого. Ако не го споделя, ще се изям. Ще загубя себеуважение и самочувствие.