![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
— Моят приятел казваше, че съм много чувствителна – каза вместо това тя. – Преместих се в химичен факултет, открих, че се интересувам от химия на материалите, особено от химия на тъканите. Отново се преместих – в Сорбоната в Париж и направих магистратура по консервация. Обичам история на модата и имах късмета да успея да съчетая този интерес с науката.
— Това определено те прави най-интересния човек, с когото съм разговарял днес, ако не и от месеци – каза Елиът.
Тя се засмя:
— Сигурна съм, че писателите срещат много по-интересни хора от мен.
— Скромна, както и умна, и красива. Рядка комбинация – той й се усмихна.
Кат усещаше, че се изчервява. Звучеше искрено, а не сякаш рецитира отдавна заучена реплика, но сигурно беше точно така. Повечето хора, когато чуеха думите „текстилен химик“ и „консервация“, мислеха работата й за мръсна и скучна, а не за интересна.
— Едва ли – успя да промълви тя. А след това, с предизвикана от коктейла смелост каза: – Това ли е твоят обичаен подход – да ласкаеш хората, които разпитваш, за да извлечеш повече информация от тях?
Беше негов ред да се разсмее.
— Просто бях искрен. Наистина си такава. И като се има предвид, че хората, които интервюирам, обикновено са над осемдесет години, за да получа информация от тях, е достатъчно да се преструвам, че обичам преварен чай, и да ги оставя да говорят за болестите на териерите си. Рядко коментирам външния вид на някого, защото разбрах, че никога не можеш да си съставиш вярна представа за човек въз основа само на външността му. Интервюирал съм жени, които изглеждаха толкова крехки, че сякаш трудно биха вдигнали бебе, а след това разбирах, че са устоявали на мъченията в Гестапо седмици наред.
Направи пауза:
— Но ти си заета жена и отдели време да се срещнеш с мен. Ще говоря по същество.
Той отвори тетрадка и Кат усети мимолетно разочарование. Отдавна никой не я бе наричал красива, с изключение на баба й или децата й, и на нея това по-скоро й харесваше. Но споменаването на Гестапо и мъченията я накара да потръпне.
— Сигурно си чувал ужасни неща – каза спокойно тя.
— Достатъчно, за да ме накарат да се чувствам много радостен, че живея сега, а не тогава.
Кат кимна в знак на съгласие.
— Написа в имейла си, че баба ти е била родена в Лион – продължи той. – Което означава, въпреки че знам, че си скептична, че все по-голяма е вероятността тя да е жената, която търся. Същата рождена дата, място и име. Но не иска да ти разкаже друго за живота си през войната, освен че е била в Англия.
— Каза, че не си спомня друго, освен че окомплектовала парашути.
Кат въртеше почти празната си чаша, като не искаше да му каже за мълчанието на баба си, пропуските в разказа й и този ужасен, объркващ страх.
— Окомплектоване на парашути – повтори Елиът. – Което означава, че е работила за Спомагателните женски военновъздушни сили – организацията, в която моята Марго била командирована като прикритие за истинската й работа като шпионин за Управлението за специални операции.
Кат смръщи вежди, а Елиът погрешно реши, че е объркана.
— Знам, има много абревиатури – каза той. – СЖВС – това са Спомагателните женски военновъздушни сили. Не е било секретно поделение. Много жени са работили в него. УСО – това е Управлението за специални операции, организация, за която никой не е знаел. То изпращало агенти във Франция, които да работят с френската Съпротива, да извършват саботажи, да наблюдават стратегически обекти…
Кат го прекъсна:
— Защо за книгата ти е важно да намериш Марго Журдан?
Елиът отпи от коктейла си:
— Марго Журдан не е героиня на моята книга, но тя е познавала две от жените, които са, и затова искам да разговарям с нея. Проучвам три жени от едно и също семейство – Ванеса Пенроуз и нейните дъщери Либърти и Скай. Всяка една от тях е работила за разузнаването по време на двете световни войни. Три жени от две поколения в едно семейство, които са работили като шпиони.
Дори Кат, чиито интереси бяха повече в областта на науката, отколкото на литературата, би могла да каже, че книгата щеше да бъде впечатляваща.