За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава
I
V
За законите против разкоша при монархиите
«Сейоните — германско племе — почитат богатствата — казва Тацит; това ги кара да живеят под управлението на един човек.» Това ще рече, че разкошът е особено присъщ на монархиите и че при тях не трябва да има закони против разкоша.
Тъй като неравното разпределение на богатствата произтича от самото устройство на монархията, в нея разкошът е нещо неизбежно. Ако богатите тук харчат малко, тогава бедните трябва да умират от глад. Необходимо е дори богатите да харчат пропорционално на неравенството в състоянията и, както вече казахме, разкошът да расте в същата пропорция. Частните богатства са се увеличавали само защото част от гражданите са били лишени от най-необходимото за живот; нужно е следователно на тия граждани да бъде върнато отнетото.
Така, за да се поддържа съществуването на монархическата държава, разкошът трябва да нараства — от земеделеца към занаятчията — към търговеца — към благородника — към чиновника — към велможата — към главния откупчик — към господаря; иначе всичко ще се погуби.
По време на Август Римският сенат, състоящ се от тежки сановници, юристи и хора, изпълнени с идеите на предишните времена, предложил да се започне работа за подобряване на нравите и ограничаване на разкоша у жените. Любопитно е да се прочете у Лион как императорът изкусно отклонява тия неуместни искания на сенаторите. Та нали той именно разлага републиката и основава монархията.
При Тиберий едилите предлагат на сената да възстанови старите закони против разкоша. Господарят — просветен човек — се противопоставя. «При сегашното положение на нещата — казва той — това би погубило държавата. Как ще живее Рим? Как ще съществуват провинциите? Ние се въздържахме, когато бяхме граждани само на един град; сега ние потребяваме богатствата на целия свят; ние заставяме да работят за нас господари и роби.» Той вижда ясно, че от закони против разкоша вече няма никаква нужда.
Когато при същия император на сената било предложено да забрани на губернаторите да вземат жените си в провинциите, за да не предизвикват там съблазни, това предложение също било отхвърлено. Казали, че «суровостта на древните сега вече е отстъпила място на един по-приятен начин на живот». Хората са чувствували, че сега са нужни други нрави.
И така разкошът е необходим за монархическите държави; необходим е и за деспотическите. В първия случай той е особен начин за ползуване на предоставената свобода; във втория — особен вид злоупотреба с облагите на робството; когато един роб, избран от своя господар да тиранизира останалите роби, е несигурен в утрешния ден, той не познава други радости освен задоволяването на своето тщеславие, на своите въжделения и минутни прищевки.
Всичко това води към заключението, че републиката загива от разкоша, а монархията — от бедността.
Глава V
В кои случаи законите против разкоша са полезни в монархията
Законите против разкоша, създадени в средата на XIII век в Арагон, са били в духа на републиката или са преследвали някаква особена цел. Яков I е заповядал кралят (и всички негови поданици) да не разполага с повече от два вида месо за ядене, като всяко бъде приготвено само по един начин с изключение на дивеча, убит от самия него.
В наши дни в Швеция също се издават закони против разкоша; но те са с по-друга цел, отколкото в Арагон.
Държавата може да създава закони против разкоша с цел да постигне абсолютна умереност; такъв е духът на тия закони в републиката; и съдейки по същността на нещата, законите в Арагон са преследвали тая именно цел.
Законите против разкоша могат да имат за цел постигането само на относителна умереност — например, когато държавата забранява вноса на чужди стоки, чувствувайки, че тези стоки поради високите им цени изискват същия износ на собствени стоки и че ще трябва да търпи повече лишения поради износа, отколкото удовлетворение от вноса; такъв е духът на тия закони, създадени в наши дни в Швеция. И това са единствените закони против разкоша, които подхождат на монархията.
Изобщо колкото една държава е по-бедна, толкова повече тя се разорява от своя относителен разкош; и толкова следователно тя се нуждае от закони против относителния разкош. Колкото една държава е по-богата, толкова нейният относителен разкош повече я обогатява; и толкова повече тя трябва да се въздържа от закони против относителния разкош. Ние ще изясним това по-добре в книгата за търговията. Тук става дума само за пълния разкош.
Глава VI
За разкоша в Китай