Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Анн въздъхна. Тя не искаше да напишат нейното име. Но беше малко унизително да знае, че такава опасност не съществува.
— Глупости — рече Дайана, чиито черни очи и бляскави плитки действаха тъй опустошително върху сърцата на момчетата в училището, че името й се четеше в пет-шест надписа „Забележете“ над входните врати. — Те го правят само на шега. А ти не бъди чак толкова сигурна, че никога няма да напишат твоето име. Чарли Слоун е хлътнал по тебе. Бил казал на майка си — на майка си, вземи си бележка, — че ти си най-умното момиче в училището. Това е повече, отколкото да бъдеш хубава.
— Не, не е — възрази Анн, женствена до дън душа. — Бих предпочела да съм хубава, отколкото умна. И аз мразя Чарли Слоун, не мога да понасям момче с изпъкнали очи. Ако някой напише моето име с неговото, никога няма да го преживея, Дайана Бари. Но не е лошо човек да бъде пръв в своя клас.
— Скоро ще имаш Гилбърт в твоя клас — каза Дайана, — а той е свикнал да бъде първенец на своя клас, това мога да ти кажа. Той е едва на четвъртата читанка, макар да е почти четиринадесетгодишен. Преди четири години баща му се разболя и трябваше да отиде в Алберта заради здравето си и Гилбърт отиде с него. Те прекараха там три години и Гил почти не е ходил на училище докато не се върнаха. Няма да ти е никак лесно да бъдеш първа след това, Анн.
— Радвам се — веднага отговори Анн. — Нямаше да се чувствам наистина горда да бъда първа пред девет или десетгодишните момченца и момиченца. Вчера, като ме вдигнаха, написах правилно „експлозия“. Джоузи Пай беше първа и, да ти кажа, тя хвърли око на учебника. Господин Филипс не я видя — той гледаше Приси Андрюс, — но аз я видях. Аз само я погледнах със смразяващо презрение и тя се изчерви, стана по-червена от цвекло, и в края на краищата пак го написа погрешно.
— Тия сестри Пай винаги са безчестни — възмути се Дайана, когато двете се прекачваха през оградата на главния път. — Да ти кажа, Гърти Пай отиде и сложи своята бутилка с мляко на моето място във водата вчера. Можеш ли да си представиш? Сега не й говоря.
Когато господин Филипс беше отзад в стаята и изпитваше Приси Андрюс по латински, Дайана прошепна на Анн:
— Ето този е Гилбърт Блайт, който седи от другата страна на пътеката до тебе. Само го погледни и виж, не ти ли се вижда хубав?
Анн се обърна да погледне. Имаше удобен случай, защото споменатият Гилбърт Блайт съсредоточено забождаше скришом русата плитка на Руби Гилис, която седеше пред него, на облегалката на чина й. Беше високо момче с къдрава кестенява коса, дяволити светлокафяви очи и уста, извита в закачлива усмивка. След миг Руби се надигна, за да занесе решената от нея задача на учителя; тя слабо изписка и се отпусна обратно на мястото си, помислила, че някой й скубе косата. Всички се обърнаха към нея, а господин Филипс я изгледа толкова заплашително, че Руби се разплака. Гилбърт беше светкавично дръпнал карфичката настрана и четеше своята история с невъзмутим вид; но когато всички се поуспокоиха, той погледна Анн и й намигна с неизразима закачливост.
— Мисля, че твоят Гилбърт Блайт е наистина хубав — довери Анн на Дайана, — но мисля също, че е много безочлив. Не е прилично да намига на непознато момиче.
Обаче истинските събития започнаха да се развиват чак следобед.
Господин Филипс обясняваше отзад в ъгъла една задача по алгебра на Приси Андрюс, а останалите ученици правеха горе-долу каквото си поискат — ядяха зелени ябълки, шепнеха си, рисуваха картинки на плочите си и караха нагоре-надолу по пътеката между чиновете вързани с конци щурчета. Гилбърт Блайт напразно се мъчеше да накара Анн Шърли да го погледне, защото в този миг Анн беше съвършено забравила за съществуването не само на Гилбърт Блайт, но и на всички други ученици в училището в Авонлий, а и за самото училище. Опряла брадичка на двете си ръце и забила очи в късчето от Езерото на бляскавите води, което се виждаше през западния прозорец, тя беше далече в прекрасната страна на мечтите и нито чуваше, нито виждаше нещо друго, освен собствените си чудни блянове.
Гилбърт Блайт не беше свикнал да полага кой знае какви усилия, за да накара някое момиче да го погледне и да не сполучи. Тя трябва да го погледне, тая червенокоса Шърли с острата брадичка и големите очи, които не приличаха на очите на никое друго момиче от училището в Авонлий!
Гилбърт посегна през пътеката, хвана дългата червена плитка на Анн за крайчеца, опъна я с протегната ръка и пророни с пронизителен шепот: