Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Когато конете препуснаха надолу по хълма, един паднал ездач изпищя отчаяно за помощ. Един от приятелите му обърна коня си и хвана ръката на ранения, за да го изтегли на седлото. Двама британски войници вдигнаха мускетите си и се прицелиха.
— Не! — изрева Майкъл. — Не убивайте смелия войник, който помага на другаря си!
След миг на изненада войниците кимнаха и свалиха оръжията. Смелостта заслужаваше уважение дори когато идваше от неприятеля.
В последвалата тишина Майкъл огледа полето с далекогледа си. Почти не виждаше съседните бойни единици, но по всичко изглеждаше, че френската кавалерия напада съюзническите линии на широк фронт.
Някой изкрещя предупредително. Кирасирите се връщаха.
— Наслаждавайте се на кавалерийските нападения, господа — отвърна сухо Майкъл. — Те са по-малко опасни от канонадата.
По карето се понесе смях. Този път огънят беше по-равномерен. Около карето израсна бариера от мъртви и ранени коне и ездачите не можеха да го доближат.
Майкъл тъкмо вървеше към левия фланг, обстрелван най-силно, когато бе улучен от куршум в дясното рамо. Първата вълна на болката беше толкова силна, че едва не го свали в безсъзнание. Като видя ужасените лица наоколо, той си заповяда да издържи.
— Не е сериозно — проговори късо той. — Повикайте лекар да ме превърже.
Полковият лекар бе загинал, асистентите му до един бяха тежко ранени и за ранените се грижеше млад капрал, в цивилния живот фризьор. След като превърза командира си и сложи ръката му в примка, той му подаде манерка.
— Пийте, сър, но бавно.
Майкъл отпи голяма глътка и изкриви лице. В манерката имаше чист джин. Очите му се насълзиха, но болката отслабна.
— Благодаря, Симс. Много щедро от ваша страна да споделите с мен лекарството си.
Симс се ухили и затвори манерката.
— Трябва да ви пазим, сър, че останахме съвсем без офицери.
Кавалерията се оттегли втори път. Макар че сто и пети удържа позицията, редиците се разредиха. Майкъл даде заповед да намалят карето и да се подготвят за следващото нападение.
Рано сутринта Катрин отиде в лазарета. Намери време да си почине едва следобед, наля си чаша вода и се запъти към масата, където оперираше Иън Кинлок. Спуснатото платно го отделяше от сламениците на ранените. И той беше седнал да почине. Тя му подаде водата и рече:
— Може би армиите още не са се сблъскали, Иън. Днес не съм чула нито един изстрел.
Той отпи с благодарност и поклати глава.
— Вятърът идва от другаде. Всичко може да се случи. Битката е започнала.
Някъде наблизо заби камбана. След малко Катрин прошепна замислено:
— Бях забравила, че днес е неделя. Лош ден за сражение.
— Всички дни са лоши. — Иън изтри потта от лицето си и каза на санитаря: — Донесете следващия.
Катрин се върна на работа и до вечерта правеше превръзки и даваше вода на ранените. Макар че имаше усмивка и добра дума за всекиго, част от сърцето й беше при мъжете, които се биеха и умираха само на няколко мили от града.
Кавалерийските нападения продължиха няколко часа, като вълни, които се разбиваха в скалите. Майкъл отдавна бе престанал да ги брои. Десет ли бяха или дванадесет? Ала полкът доби самоувереност. Когато към хълма се понесе третата вълна ездачи, той чу как един от войниците му се провикна със северен акцент:
— Проклетите глупаци пак идват!
Сегашната атака беше най-страшната. Кирасирите обикаляха карето в продължение на час, стреляха с пистолети, размахваха саби и правеха всичко, за да пробият линията на съюзниците. Но и това нападение се провали. Конниците бяха твърде малко срещу мускетите, а и конете им бяха премного стреснати от непрестанната стрелба.
Сто и пети се държеше здраво, сякаш се бе враснал в земята. Уелингтън се бе вслушал в думите на Майкъл в нощта на бала и бе разположил полка между ветерани. Отляво беше седемдесет и трети пехотен британски полк, отдясно бяха хановерците от немския кралски легион, които бяха водили безброй сражения на полуострова. Мъжете на Майкъл бяха твърдо решени да докажат, че са равностойно на съседите си, и се справиха успешно.
Зад Майкъл прозвуча дрезгав вик. Той се обърна рязко и видя, че в ъгъла на карето е връхлетял умиращ кон. Животното изцвили от болка и се строполи на земята, като помете редица британски войници и отвори дупка в линията.
Кирасирите съзряха шанса си и подкараха конете към дупката. Майкъл изруга ядно, защото тази безумна случайност беше единствената възможност карето да се разпадне. Първата линия се разколеба, войниците изпаднаха в паника и се отдръпнаха, за да се предпазят от връхлитащите коне.