Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Според дон Хуан, енергийното ми ниво, което се намираше в процес на непрекъснат растеж, един ден бе достигнало праг, който ми бе позволил да отхвърля предварително изградените мнения и предположения относно природата на човека, реалността и възприятието. IB този ден аз се бях влюбил в знанието, без оглед на логиката или полезността му, и, преди всичко, без оглед на личното удобство.
Когато моето обективно изследване по въпроса за неорганичните същества вече бе престанало да ме интересува, дон Хуан сам заговори за пътешествията ми в техния свят по време на сън. Той каза:
— Струва ми се, че не осъзнаваш колко редовни са срещите ти с неорганичните същества.
Той имаше право. Никога не се бях замислял за това. Признах, че този пропуск от моя страна наистина е странен.
— Това не е пропуск — заяви дон Хуан. — В самата природа на онова царство е да насърчава потайността. Неорганичните същества се забулват в тайнственост, в мрак. Помисли си какъв е всъщност техният свят: неподвижен, настроен да ни привлече така, както светлината или огънят привличат пеперудите. Има нещо, което пратеникът не се е осмелил да ти каже досега: че неорганичните същества се домогват до нашето съзнание или до съзнанието на всяко друго създание, което попадне в мрежите им. Те са готови да ни обучават, но в отплата изискват цялото ни същество.
— Значи те са нещо като рибари, дон Хуан?
— Точно така. По някое време пратеникът ще ти покаже хора или създания от други видове, които са се оплели в мреЖите на неорганичните същества.
При тези думи би трябвало да ме обземат страх и отвращение. Наместо това разкритията, направени от дон Хуан, макар и да ме разтърсиха дълбоко, събудиха у мен такова неудържимо любопитство, че чак дъхът ми спря.
— Неорганичните същества не могат да накарат никого да остане при тях насила — продължи той. — Да заживееш в техния свят е въпрос на доброволен избор. И все пак те са способни да пленят всеки от нас, като изпълняват желанията ни, като ни глезят и ни угаждат. Пази се от съзнание, което е неподвижно. Такъв вид съзнание изпитва нужда да търси движение и за тази цел, както вече съм ти казвал, то създава проекции — понякога съвсем измамни.
Помолих дон Хуан да ми обясни какво има предвид под „измамни проекции“. Той каза, че неорганичните същества се вкопчват в най-съкровените чувства на сънувачите и безмилостно ги разиграват. Те създават фантоми, за да плашат сънувачите или за да им доставят удоволствие. Дон Хуан ми напомни, че аз самият се бях борил с един такъв фантом. После ми обясни, че неорганичните същества са изключителни майстори в тази област, които изпитват наслада, създавайки изображения на самите себе си като на екран.
— Древните магьосници били погубени от напразната си вяра в тези проекции — продължи той, — понеже били убедени, че съюзниците им притежават сила. Те пропуснали да забележат факта, че тези съюзници са просто разредена енергия, прожектирана през цели светове също като космически филм.
— Изпадаш в противоречие, дон Хуан. Нали разправяше, че неорганичните същества са реални; сега пък твърдиш, че са само някакви изображения.
— Исках да кажа, че в нашия свят те са като филм, прожектиран на екран; бих могъл даже да допълня, че са като филм от разредена енергия, прожектиран през границите на два свята.
— А какво представляват те в собствения си свят? Там също ли са като филм?
— Нищо подобно. Техният свят е толкова реален, колкото и нашият. Древните магьосници го описвали като покрито с пещери и шупли тяло, което се носи в някакво тъмно пространство. А самите неорганични същества били описвани като кухи тръби, свързани помежду се така, както са свързани клетките на нашите тела. Древните магьосници наричали този огромен сноп „лабиринта на полумрака“.
— Значи всеки сънувач вижда техния свят по един и същ начин, така ли?
— Разбира се. Всеки сънувач го вижда такъв, какъвто си е. Да не мислиш, че ти си единствен?
Признах, че нещо в онзи свят през цялото време ми беше давало усещането, че съм единствен. Това крайно приятно и ясно изразено чувство за уникалност не се пораждаше нито от гласа на сънния пратеник, нито от някаква друга конкретна причина.
— Тъкмо това съсипало древните магьосници — заяви дон Хуан. — Неорганичите същества се отнесли с тях така, както се отнасят сега и с теб; създали у тях усещането, че са изключителни и неповторими, наред с друго, още по-пагубно чувство — чувството, че притежават сила. Силата и неповторимостта са ненадминати в покварата, която причиняват. Така че — отваряй си очите на четири!