Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Наистина ли? — заинтригува се той. — Е, няма да любопитствам повече, господарке Мишани. Ала трябва да ви кажа, че едва ли ще мога да ви помогна много.
Той постави маската в малко дървено гнездо, така че да отразява светлината от прозорците. След това взе едно керамично гърненце, пълно с някакъв прах. Ученият посипа с тази субстанция лицето на маската и повърхността й изведнъж започна да блещука. Мишани го наблюдаваше смаяна.
— Спуснете капаците — помоли я той. — Не този, другите.
Момичето се подчини, затъмнявайки стаята, а светлината от единствения вдигнат капак падаше върху прашното лице на маската. След малко Копанис затвори и него, потапяйки помещението в тъмнина. Той завъртя загадъчния предмет така, че и двамата да могат да го виждат. Прахът излъчваше слабо мъждукащо сияние, което фосфоресцираше в мрака още известно време, след което угасна.
Копанис изсумтя и каза на Мишани отново да вдигне капаците. Тя се подчини, изтърпявайки деспотичния му тон, защото имаше нужда от помощта му. Тогава старецът седна с кръстосани нозе пред писалището си и избърса праха от маската, след което започна да я върти в ръцете си, изучавайки я внимателно. Подържа я близо до лицето си, без обаче да я докосва до него. Затвори очи и взе да напява тихо, като че ли медитираше. Мишани го чакаше търпеливо, коленичила пред него, а косата й се беше разпиляла по пода около нея.
Най-накрая ученият отвори очи.
— Това е Истинска Маска — рече той. — В направата й е използван прах от вещерски камък и в нея има голяма сила. Обаче е направена доста скоро — преди по-малко от година. Бих казал, че до този момент са я носили двама души, като нито един от тях не е притежавал кой знае какви вътрешни сили. Ценна е, разбира се, ала в сравнение с другите Истински Маски е слабичка, досущ като новородено бебе.
— Можете да ми кажете всичко това? Впечатлена съм — каза момичето.
Копанис сви рамене.
— Една Истинска Маска набира сила от онези, които я носят… или по-скоро я изсмуква от тях. Има начини да се различи една Истинска Маска от обикновена такава, както и да се разбере възрастта й; ала едва ли може да се научи нещо друго. Е, има един простичък начин да се разбере повече, обаче не бих ви го препоръчал.
— И той е…?
— Да си я сложите, господарке — усмихна се кисело мъжът.
— Сигурно всеки, който стори това, ще умре, освен ако не е Чаросплетник или не е минал през специално обучение — изтъкна Мишани.
— О, не е задължително. Това е просто една общоразпространена заблуда — отвърна Копанис, докато се протягаше. Гръбнакът му изпращя като празнични фойерверки. — Колкото по-древна е Маската, толкова по-голяма е опасността; но една толкова млада и слаба като тази… защо не, вие или аз можем да си я сложим и да се разминем без никакви лоши последствия. Кошмари, може би. Дезориентация. Обаче, както ви казах, не мога да ви посъветвам да сторите това, тъй като все пак има някакъв елемент на риск. Възможно е, ако съзнанието се окаже податливо, да се стигне до безумие или смърт. Вероятността за това е малка, но съществува.
Мишани се замисли.
— Можете ли да ми кажете откъде е?
— О, това е лесна работа. Печатите са очевидни. Виждате ли тези вълнички от вътрешната страна на дървото? Както и тази вдлъбнатина, за да прилегне по-плътно към лицето на собственика й? Това са отличителните черти на Майсторите от Фо, за жалост не мога да ви кажа от коя точно част на острова са… може би от северната, заради липсата на континентални влияния в дърворезбата. Този, който е направил тази Маска, или е имал малко контакти с пристанищата в южния край на Фо, или се е отнасял с презрение към изкуството на Майсторите от континента. — Ученият й подаде обратно предмета, а червено-черното лице сякаш се усмихна подигравателно. — Това е всичко, което мога да ви кажа.
— Беше повече от достатъчно — изрече девойката в отговор и му се поклони. — Имате моята благодарност. Сега трябва да си ходя; и бездруго вече ви изложих на опасност.
Мъжът се изправи, а коленете му изпукаха.
— Чак пък опасност, господарке. Хайде, ще ви помогна да излезете оттук — каза й той. — Нека проверя дали има някой на двора, а после ще можете да излезете през слугинската порта. Нали знаете къде е?
— Разбира се — отговори момичето и също се изправи, а косата й се разпиля по гърба й, надипляйки се на разкошни вълни.
— Така си и знаех — рече старецът.
Кайку не беше свикнала да прекарва летните месеци в града; баща й винаги изпращаше семейството си в прохладното имение в Гората на Юна, докато работеше. Изкачването по хълма в нетърпимата жега беше изтощило силите на момичето и тя усети как клепачите й се затварят, докато чакаше Мишани да се върне.