Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Господи, в каква объркана ситуация беше попаднала! Тази вечер обаче трябваше да разнесе контрабандната стока, затова най-добре да прогони от главата си всички мисли за Демиън, лорд Ръдърфорд. Тази вечер имаше нужда от ума и съобразителността си. От нея зависеха много хора, не само тя самата!
8
Докато денят минаваше, лорд Ръдърфорд съумяваше да сдържа нетърпението си и това беше наистина похвално. Като войник той беше свикнал да прекарва времето си смислено, да наблюдава и да чака най-удачния момент за нападение. Роб и Тио бяха приятно разнообразие, освен това успя дискретно да ги разпита за миналото им — за живота на родителите, за преживяното със сър Джон Блейк и най-вече за сестра им. Роб не се нуждаеше от окуражаване. Тио беше по-предпазлив, докато му стана ясно, че човекът, който го разпитваше, вече знаеше достатъчно — и то неща, които може да е научил само от Мери.
Щом стана време за вечеря, Демиън ги изпрати вкъщи и се подготви за поредната дълга, самотна вечер. Кога ли щяха да излязат „джентълмените“? Сигурно не преди полунощ. Уолтър, който наблюдаваше внимателно господаря си, не забеляза никакви признаци на депресия. Негово благородие изпи само две чашки кларет с агнешкия котлет и варените картофи, приготвени от мисис Пери, но вместо да се оттегли с бутилката бренди, заяви на слугата си, че смята да се поразходи навън, за да подиша свеж въздух.
Ръдърфорд обиколи имението си, после слезе към селото, като наблюдаваше и слушаше внимателно. Всичко изглеждаше както обикновено. От кръчмата на Фалкон долитаха весели гласове и ако се съдеше по шума, там се бяха събрали всички мъже от селото. Лордът не се съмняваше, че контрабандистите също бяха сред гостите. Вероятно повечето от тях бяха местни хора и рибари от околността, но щеше да бъде глупаво от тяхна страна да рискуват мисията и безопасността си, като погълнат твърде много бира.
Не, те сигурно умееха да се пазят. Тези мъже знаеха какво вършат, това му бе направило впечатление още първата вечер. Те нямаше да рискуват да събудят недоверието на местните хора, като в деня преди доставката се скрият по домовете си. Освен това в селището често се въртяха шпиони на митническата служба. Но откъде идваше водачът им? Демиън не бе видял нито един мъж в селото, който да прилича поне малко на онзи строен момък; но ако беше прав в предположението си и момчето просто не беше момче, значи трябваше да разреши не една, а няколко загадки. Нито едно от разследванията му не постигна задоволителен резултат. Нито един от хората, с които беше разговарял, не можа да му каже, че е виждал „джентълмените“ — местните се бояха да проявяват любопитство. Подобна недискретност можеше да ги лиши от редовните доставки. Местната аристокрация се стремеше с всички средства да избегне подобен развой. Тъй като нямаше личен интерес от тези доставки, негово благородие реши да продължи разследванията си сам. Тази вечер непременно щеше да проследи „джентълмените“. Задачата вероятно не беше трудна, тъй като те щяха да обикалят селото, а и не можеха да доставят стоката си съвсем незабелязано.
Час преди полунощ Демиън се запъти пеша към мястото на скалите, откъдето преди няколко дни беше наблюдавал схватката с полицаите. От разговора между младия водач и мъжа на име Барт му бе станало ясно, че стоките се съхраняваха на сигурно място. Следователно скривалището трябва да се намира в близост до пътя, който се вие през скалите, и този нощ контрабандистите щяха да потеглят именно от там.
Когато чу първите шумове — потракване на юзди, раздавани шепнешком команди — Демиън не успя да определи посоката, от която идваха звуците, толкова безплътни и объркващи бяха те в мрака. После обаче разбра, че те идваха от място точно под него. Той се премести малко напред, легна по корем и надникна над ръба на скалата към тясната пътека, която се виеше отдолу. Понитата бяха само тъмни сенки в мрака, фигурите на мъжете изглеждаха призрачни, всички се движеха с будеща страх безшумност. Момчето беше най-дребно от всички и Демиън бързо го откри.
Въпреки дребния си ръст стройната фигура върху водещото пони излъчваше спокойния авторитет, който му беше направил впечатление и първия път. Наблюдателят на скалите примигна, после невярващо поклати глава и пропълзя още малко напред, докато раменете му увиснаха във въздуха. Дори от тази височина разбра, че очите не го лъжеха. Стойката на раменете под тъмния жакет, лекият наклон на главата под стегнатата плетена шапка, упоритата малка брадичка принадлежаха към една точно определена личност. Демиън се запита защо изобщо се беше съмнявал. Като обърнеше поглед назад, всичко му изглеждаше ясно. Това обясняваше необикновената мускулеста гъвкавост, която го привличаше и възбуждаше. То обясняваше и всички игрички, които тя си позволяваше. Обясняваше и чувството за близост, което изпитваше винаги, когато беше с нея.