Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Някаква сянка, която плаваше по реката, започна да придобива форма. Алена присви очи и видя, че към нея се приближаваше голям дънер. Той заседна съвсем наблизо в мътната вода, след което тежко се извъртя по посока на течението. Внезапно на лунната светлина проблесна една гола ръка. Алена скочи на крака. Това не беше привидение! Пръхтейки и плюейки вода, някой там се мъчеше да се хване за дървото!
Алена се огледа. Трябваше да действа бързо, защото човекът щеше да се отдалечи от обсега й. Ръката му пак се издигна над водата и тя долови тих вик. Главата на мъжа отново изчезна. Алена бързо свали тежката памучна връхна дреха от себе си, изтича до края на една малка издатина на брега и скочи във водата. С мощни загребвания заплува срещу течението. Един въртоп се опита да я погълне, но тя пое дълбоко въздух и се гмурна, за да изплува отново на повърхността зад дървото. С отчаяни усилия Алена посегна към давещия се. Успя да го хване за косите и заплува напряко, носена от течението към брега. Най-сетне краката й докоснаха калното дъно на реката. Стараеше се да държи главата на мъжа постоянно над водата. Запъхтяна, тя го задърпа подире си, докато нивото на водата достигна коленете й. С последни усилия успя да го измъкне до брега. Той се закашля и с мъчителни конвулсии започна да изхвърля водата, която беше погълнал. „Поне е още жив“, каза си Алена с облекчение. Тя обърна лицето му към себе си и се вцепени: Коул Лейтимър!!!
Зави й се свят. Той лежеше пред нея с посиняло лице, облечен само в дълги долни гащи. Беше спасила живота на един янки. Внезапно й се яви видение. Тя видя брат си да лежи в бледата лунна светлина с вдървени крайници и незрящи очи. Ридаейки, тя падна на колене до Коул Лейтимър. Плачеше и виеше, скърцаше със зъби и хапеше устните си до кръв. „Проклет, твърдоглав янки! — Гласът й беше само дрезгав шепот. — Избрал си точно тази студена нощ, за да се къпеш!“ Тя обърна тялото му и го подпря до едно дърво. Нещо тъмно и лепкаво капеше от косата му. Опипа кожата на главата му и откри голяма цицина.
— Здраво са те светнали, янки. Изглежда, си бил пиян-залян, и то тук, насред гората. Истинска лудост! А пък разправяше, че можеш сам да се грижиш за себе си.
Изникваше въпросът, какво да прави с него сега. Беше изгубила ключа от жилището му, а той, разбира се, нямаше друг у себе си. Освен това как можеше да премине по „Джексън скуеър“, нарамила офицер от Северните щати, обут само в долни гащи? Това беше немислимо.
Не й хрумна нищо друго, освен да го заведе у семейство Крейгхъг. Обикновено този ден вуйчо й се връщаше от политическо събрание късно вечерта, понякога чак на разсъмване. Можеше да успее дори да пренесе Коул в къщата, без Роберта да усети нещо. Утре сутринта естествено щеше да има голяма разправия, но Роберта щеше да умилостиви баща си. Тя си знаеше как да го стори.
Алена отиде до мястото, където беше завързала Ол Тар, и заведе коня при капитана, който сега трепереше в мокрото си долно бельо. След известни усилия успя да му облече памучната си връхна дреха — единственото сухо нещо наоколо. При това и на нея самата й тракаха зъбите от студ.
Положи едната му ръка през раменете си и го изправи на крака. Олюляваше се под тежестта му, но успя някак да го повдигне на гърба на коня. Коул се отпусна напред и се вкопчи в шията на Ол Тар. Конят беше неспокоен и се изправяше на задните си крака, но Алена хвана юздите му, преди да успее да събори тежестта. Тя стъпи върху пъна и се качи на седлото, но така, че да седи пред Коул. Той се облегна тежко на гърба й и я прегърна през кръста. Алена се раздразни от тази близост, но ако го отблъснеше назад, той можеше да се търколи от коня, а тогава тя никога не би успяла да го качи отново на седлото. По заобиколни пътища и пусти улици те най-сетне се добраха до къщата на семейство Крейгхъг, която беше потънала в мрак. Само газеният фенер мъждукаше в конюшнята. Изглежда, Роберта си беше легнала, а и слугите вече спяха. Без да заобикаля, Алена подкара коня през моравата и се насочи към конюшнята. Тя още веднъж напрегна всички сили и свали Коул от гърба на коня. Когато разпозна преоблечения Ал, той искаше да каже нещо, но тя бързо запуши устата му с ръка. Той я погледна втренчено с кръвясалите си очи. Алена енергично го побутна пред себе си и го облегна на стената близо до вратата.
— Да бяхте се засрамили! Така да се напиете, пък после да се оставите и да ви халосат по черепа! Това наистина е безобразие, янки! — С тези думи тя го остави да стои там. Отведе Ол Тар на мястото му и му хвърли допълнителна порция овес.