Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Тя наистина ми липсва — съгласи се Клара и сложи ръка в ръката на Ана, — но толкова се радвам, че ти си до мен, леличко.
Ана я целуна по бузата.
— За нищо на света не бих пропуснала този ден, въпреки резервите си относно годеника. А сега, мила моя — добави бързо тя, когато Клара понечи да каже нещо — няма да спорим за виконт Калън, нали си го обещахме. Щом е съгласен през следващите няколко месеца да ти има доверие, мога поне да се опитам да направя същото по отношение на него.
Клара се обърна и погледна загрижено Ана.
— Ще го направиш ли, леличко? Ще е най-хубавият сватбен подарък, който можеш да ми направиш.
— Ще се опитам, мила — увери я най-сериозно Ана. — А сега ела. Сара и малките ти братчета ще направят салона на нищо, а баща ти сигурно има вече само мокри носни кърпички. И, нека се надяваме — завърши тя, докато увличаше Клара със себе си, — да се надяваме, че татко ти няма да предизвика наводнение в Сейнт Джордж.
10
Сватбената закуска в дома на лорд Манинг се проточи до следобеда. Щом стана възможно, Люсиен взе младата си жена, сбогува се с гостите и сред приветствените им възгласи я заведе до чакащата ги карета. Люсиен седна до нея, хвана ръката на Клара и затвори очи, когато каретата бавно потегли.
— Е добре — измърмори той. — Това е вече зад гърба ни.
— Да — съгласи се тя меко, а когато я погледна, той забеляза, че изразът на щастие беше изчезнал от лицето й. Изглеждаше също като него, уморена и облекчена, че спектакълът е свършил.
— След малко сме си у дома — увери я той и бе възнаграден с усмивка, която наистина го стопли.
Беше учуден, че почти не изпитва нетърпение, че беше толкова необичайно спокоен по време на цялата церемония. Когато я видя в църквата, готова да я прекоси и толкова сърцераздирателно красива в булчинската си рокля, дъхът му секна и за миг го обзе нещо като паника. За малко изпита чувството, че всичко това не е реално и тя може всеки миг да изчезне. После тя се приближи до него, под ръка с баща си и го погледна толкова спокойно и доверчиво в очите, преди да сложи ръката си в неговата. Той даже не забеляза, че й беше подал ръка и всичките му страхове се изпариха в миг като мъгла в летен ден.
Сега тя беше негова и беше дошла доброволно при него. Колко дълго беше очаквал това чудо! А сега трябваше да настъпи една нощ, която тя да си спомня до края на живота си, нощ, в която най-сетне ще станат едно, ще слеят за пръв път своите тела.
По пътя до Барингтън той не направи нов опит да завърже разговор. Клара сякаш не желаеше да говори, а на него му стигаше да държи ръката й в скута си, да гали нежно с палец нейните пръсти и да си спомня отново и отново как изглеждаше тя, докато му даваше клетва за вярност. Гласът й прозвуча, мек и бавен, но не и уплашен. Той се смая да види с каква готовност се отдаваше в негова власт. Навярно знаеше колко сериозно е обещанието му и той нямаше да я разочарова, докато и тя спазва обещанието, което му даде. През следващите шест месеца всичко щеше да зависи от това дали тя ще успее да сдържи обещанието си.
В Барингтън икономът Хейъс, икономката госпожа Микинес и слугите се бяха наредили, за да посрещнат своите господар и господарка. Люсиен преведе бавно Клара през строения шпалир и поздрави, без да бърза, всеки поотделно. След това я заведе горе, в бъдещата й стая и я остави сама, за да може да се преоблече и да си почине преди вечерята.
После мина, без изобщо да си спомня за родителите си, през своите стаи. Не беше стъпвал тук още от дълго време преди смъртта на родителите си, още откакто замина за Итън. В деня, в който Роби го доведе след много време тук, просто не беше в състояние да престъпи прага, дойде едва, за да види промените, направени от Клара, но нали тогава толкова изненадващо го прекъснаха.
Мина през вратата и спря за миг, да види какво му е познато и какво променено. Когато беше дете и вратите между стаите на неговите родители още не бяха заключени, винаги си играеше тук. Тогава баща му и майка му още нямаха нужда от врати, които да ги разделят. Помнеше, че няколко пъти беше сварвал родителите си — както мислеше в детската си невинност — да си играят. След време беше разбрал, естествено, че е било много повече, но към тези спомени предпочете да не се връща. Те бяха горчиво-сладки, може би дори повече от останалите. Любовта между неговите родители не беше се запазила достатъчно дълго, та да си я спомня с удоволствие. От спомените само го болеше. Призраци.