Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Кап! — Кап! — Кап!
— Господи, аз съм принцеса! — изплака в мрака Изабела. Златната рокля, с която все още беше облечена, шумолеше при всяко движение. — Как смее да се отнася така жестоко с мен! Какъв подлец! — Тя скочи и се заразхожда нервно в кръг. — Искам да изляза оттук!
Лек шум я стресна до смърт.
— Елате и седнете отново на пейката, Ваше височество — помоли тихо Матилда. — Тук със сигурност е пълно с гадинки. Може да има змии, костенурки, плъхове…
— О, млъкни! — изхълца Изабела, но побърза да седне отново до Матилда и я прегърна устремно. — Дай ми опора, дай ми топлина, дай ми сила — зашепна пламенно тя.
Матилда не беше сигурна дали Изабела говореше на нея, или се обръщаше към бога, но в момента това нямаше значение. Не можеше да си представи, че ако не бе тръгнала с нея, бедната Изабела щеше да се озове сама в този затвор, без човек, с когото да сподели мъката и страха си и на когото да се облегне.
Треперещите устни на Изабела оформяха мелодични стихове:
— Не, моля ви, недейте! — опита се да я спре Матилда, но Изабела сякаш не я чу. Устните й мълвяха като молитва:
Когато Матилда я помилва утешително по бузата, Изабела вдигна глава.
— Матилда, ти си моята истинска приятелка, моята сестра! Никога няма да забравя, че не ме остави на ужасната ми съдба.
— Благодаря, Ваше височество, но това е естествено за мен.
— Не, мила, изобщо не е естествено! Тъкмо затова се радвам толкова. Ти си като лъч светлина в мрака на този затвор. Ти си моя сестра, следователно си равна на мен. Затова искам да ми говориш на ти.
— О, Ваше височество, това не е редно — възрази Матилда, уплашена и същевременно дълбоко трогната.
— Естествено, че е редно, щом аз ти предлагам. Сега си равна на мен. Не си ми камериерка, нито прислужница, ти си моята сестра!
Двете се прегърнаха, треперейки, и всяка дари на другата топлина и сила.
Хапещ дим се издигаше от откритите огнища в двора на полуразрушения замък. Помощниците отново и отново раздухваха огъня с големи кожени мехове. Ковачът тичаше от едно огнище към следващото, за да проверява работата на калфите си, включваше се в работата и с такава сила удряше нажежения метал, че хвърчаха искри. Части от снаряжение, плетени ризници, обковки на щитове, остриета на стрели и току-що изковани мечове бяха разпръснати по целия двор, висяха по гредите или се преработваха на друго оръжие. Десетина мъже дялаха стрели, опъваха тетива на лъковете или обковаваха щитовете. Двама сарачи режеха кожи и правеха от парчетата ремъци, колани, юзди, подплати за шлемовете, конска сбруя и чанти за седлата. Всяка жива душа в стария замък беше впрегната в работа. Жените шиеха ризи, панталони, жакети и чулове за конете, опушваха месо, сушаха риба и пълнеха бира и вино в малки кожени мехове. Мартин се готвеше за война!
Най-сетне дългото чакане беше свършило, най-после щяха да щурмуват замъка, който някога беше тяхната родина и който Гундрам беше присвоил заедно с околните села и земи. Трябваше да отмъстят не само за безсрамната измама на Гундрам, но и за жестокостите му спрямо селяните, които се бяха опълчили срещу произвола му. Между хората на Мартин нямаше нито един, който можеше да се похвали, че всички от семейството му са живи и здрави. Прогонените се бяха заклели да отмъстят на Гундрам. Жаждата за отмъщение вдъхваше на мъжете сила и кураж, макар че въоръжението им в никакъв случай не можеше да се сравнява с онова, което носеха войниците на Гундрам. Втората голяма опасност бяха войниците на княза. Мартин беше обявен извън закона, лишен от достойнството и честта си. В цялото княжество търсеха убиеца на императора. Ако паднеше в ръцете на княза, не можеше да очаква милост.