Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
28. Санскр.: брахманирвана.
29. Санскр.: санкхяйога.
ТРЕТА ГЛАВА
За Арджуна е непонятно: кармата, делата се отнасят към феноменологията, а там се запазва силата на цялата система на антитезите, над която мъдрият трябва да се извиси и преди всичко над антитезата за доброто и злото, за дхармата и адхармата (като етичен проблем). Думите на учителя изправят ученика пред непримирими противоречия. Арджуна го пита: ако ти възхваляваш отказа от действия, а не делата, защо ме тласкаш към толкова ужасно дело?…
В началния въпрос на Арджуна думата буддхи обикновено се превежда като „разум“, „мнение“, „възглед“. Но тук става въпрос не толкова за познавателната способност в смисъл на рефлексия, колкото за синтетичното единство на съзнанието, определящо цялостното поведение, за разумната воля. Такова разбиране стои най-близко до „практическия разум“ на Кант… Учителят разяснява същността на кармайогата, откъдето идва и названието на главата… Възможни са две гледни точки, две позиции: пътят на чистата рефлексия на, „размишляващите“ (самкхянам) и пътят на действието на йогините.
За да се разбере концепцията на „Бхагавадгита“ извънредно важно е да се подчертае, че от понятието „йогини“ се изключват представителите на „чистото съзерцание“; мотивът е, че то все още не определя нравствената позиция на човека. Възможно е да се упражнява съзерцание и спрямо „преходните обекти на чувствата“, макар упражняващият се да задържа. „дейността“ на чувствата, а следователно и дейността на нервната система като цяло според препоръките на йогасутрите. „Бхагавадгита“ възразява срещу такъв род упражнения и нарича човека, който се занимава с тях, „митхиякарас“, което не означава точно „лицемер“. Преводачът Дейсен предава тази дума описателно: „Намиращ се на неверен път, отклонил се от пътя.“
Всяка дейност, която не си поставя за цел Едното, е съмнителна или дори — явно заблуждение. Ала и отказът от действие също не води до успех (в смисъл до освобождение), тъй като по същество такъв отказ е неизпълним, нереален: никой нито за миг не може да се откаже от действието и е принуден да действува въпреки волята си. Действието се намира в сферата на неоспоримия за проявения свят факт на „кръговрата на гуните“ и затова не може да бъде прекратено, докато съществува прикрити, която „Бхагавадгита“ нарича „безначална“. Действието като резултат от „кръговрата на гуните“ се намира в сферата на феноменологията, а не на морала, затова — като такова — то не носи в себе си нравствени ценности и следователно по същество не обвързва атмана. Фактът става акт по силата на отношението на атмана към него или, ако се изразим с езика на „Бхагавадгита“, по силата „на желанието за плодовете от действието“. Всяко „желание за плодовете“ свързва атмана с действието на гуните, с други думи, създава кармични връзки, които пречат за „освобождаването от самсара“.
Ето защо, поучава Кришна, правилно постъпва само онзи, който се отказва не от действието (което е признато за невъзможно), а от плодовете на действието. Това е едно от основните положения в етиката на „Бхагавадгита“. За саможертва се смята дейността, която не се стреми към използуване на плодовете: единствено безкористието води към освобождение, всичко друго завързва връзките на кармата — лоши или добри, в дадения момент е безразлично.
1. Санскр.: санкхии.
2 Санскр.: нейшкармйам, букв. „бездейственост“, „недеятелност“; означава спиране на кармичното действие; състояние на покой на целия кармичен комплекс, независимо че телесните действия продължават; освобождение от силата на кармичния закон (вж. карма и нейшкарма.).
3. Брахманизмът разбира сътворението като жертвен акт на твореца.
4. Санскр: Брахма, което традиционно се тълкува като четирите веди: словото на ведите е самият брахман (шабдабрахман), от една страна, а от друга — словото описва жертвоприношението като космически принцип както за хората така и за боговете. По този начин ведите установяват жертвения ритуал като норма на личен и обществен живот.
5. Тук и в следващите шлоки Кришна излага диалектичната връзка между индивида и обществото. Противопоставянето на личното и общественото, своето и чуждото се схваща като типично свойствено на „нисшата“ човешка природа. Постигането на личното съвършенство (в случая) е за благото на всички хора (сарвабхутахита). „Висшата природа“, природата на съвършения йогин се приема тук като свръхсила, контролираща хармонията на света.