Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Комендантът печелеше всеки ден нови възторзи. Това беше първата действителна възможност да прояви „храбростта“ си, защото, откакто бе дошъл, не бе имало опасност от индианско нападение. По времето на предшественика му бе имало няколко; хората помнеха, че в такива случаи, вместо да търсят диваците, войниците се затваряха в казармите, докато неприятелят напусне долината заедно с всичкия добитък, който е успял да събере! Каква разлика с новия комендант! Какъв храбър офицер беше полковник Вискара!
Тревогата трая няколко дни. Още не бе извършено никакво убийство, нито бе отвлечена някоя жена; а понеже действуваха само нощем, индианците бяха сигурно малобройни — някаква малка разбойническа шайка. Иначе отдавна биха се явили дръзко посред бял ден, за да вършат по-големи грабежи. През тия дни майката и сестрата на ловеца на бизони живееха без каквато и да е закрила в самотното си ранчо, а може би се страхуваха от индианците по-малко от което и да е друго семейство из долината. Това се дължеше на няколко причини. Преди всичко на това, че бяха проучени да омаловажават опасностите, които ужасяваха по-страхливите съседи. После — бедната им хижа надали би привлякла алчните индианци, чиято очевидна цел беше грабежът. Малко по-нагоре по долината имаше много по-богати ранча. Така че индианците едва ли щяха да ги закачат.
Но спокойната им увереност имаше и друго, много по-здраво основание, което беше донегде семейна тайна. Като търгуваше с всички съседни племена, Карлос се познаваше с индианците и беше в приятелски отношения с почти всички вождове. Една от причините на това приятелство бе, че Карлос беше американец. Чувствата на индианците към американците по това време и дълго след това бяха такива, че всички американски търговци или трапери можеха да пътуват на малки групи из земите на апахите и команчите, без да бъдат обезпокоявани, докато и най-големите мексикански кервани биваха нападани и ограбвани! Жестоката враждебност на тия племена към саксонците настъпи много по-късно; и то предизвикана от голям брой варварски постъпки, извършени от самите бели.
В отношенията си с индианските бойци ловецът на бизони не забравяше никога малкото си ранчо; той съветваше винаги майка си и сестра си да не се страхуват от индианците в негово отсъствие и ги уверяваше, че те няма да ги безпокоят.
Единственото племе, с което Карлос не беше в приятелски отношения, бяха хикарилите — малобройна бедна ласмина, която живееше в планините на североизток от Санта Фе. Те бяха клон от апахите, но живееха отделно и нямаха почти нищо общо с прочутите разбойници от южните краища — мезкалерите и вълкоядците.137
По тия причини следователно малката Росита и майка й, макар и ненапълно спокойни, се страхуваха от слуховете много по-малко, отколкото съседите им.
Дон Хуан идваше от време на време в ранчото и ги съветваше да се приберат в неговия дом — голяма и солидна сграда, защищавана от самия него и от многобройните му пеони. Но майката ма Росита се смееше на страховете на дон Хуан; а самата Росита отказваше, разбира се, от деликатност да приеме поканата.
Беше трета нощ, откакто се бе разчуло за индианците. Майката и дъщерята бяха оставили вретеното и стана и се готвеха да легнат на примитивните си постели върху измазания с глина под, когато видяха, че Сиболо скочи от рогозката си и изтича със свирепо ръмжене към вратата.
Ръмженето се превърна в лай — ожесточен лай, от който личеше, че навън има човек. Вратата беше затворена с резе; но старицата тръгна без да пита кой е, да отвори вратата.
Едва се бе показала, когато в ушите й писна дивашки индиански вик, а един удар с тежка сопа я повали на прага. Въпреки че кучето яростно нападаше, няколко диваци, отвратително нашарени и накичени с пера, нахълтаха със страхотни крясъци в къщата, като размахваха оръжието си; почти веднага те изнесоха вън от ранчото девойката, която пищеше от ужас. И я вързаха на гърба на едно муле.
Индианците взеха и някои вещи, които им се сториха — някак по-ценни, после подпалиха ранчото и побързаха да се махнат.
Росита видя пламъците, докато седеше вързана на мулето. Видяла бе майка си, простряна на прага; извлекли я бяха всъщност почти през това наглед безжизнено тяло; а покривът беше вече в пламъци.
— Горката ми майчица! — мълвеше в ужас девойката. — О, боже! О, боже! Какво ще стане с горката ми майчица!
Почти едновременно с това нападение или малко по-късно индианците се появиха и пред къщата на ранчерото дон Хуан, но след като покряскаха и изпратиха няколко стрели по асотеата и вратата, те си отидоха.
137
Мезкалери и вълкояди. Те живеели като команчите на малки родови задруги. Мезкалери — които ядат койоти.