Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Искат да говорят с вас — каза Дксоно. — Ще ги приемете ли?
Лея преглътна. Спомни си как пастрокът й Бейл Органа я бе водил със себе си при едно от тайните му пътувания до Южните острови…
— Да — тихо отвърна тя на Дксоно. — За мен ще е чест да говоря с вашите каамаски приятели.
Хан бе убеден, че щеше да чака във вътрешния кабинет най-малко час, докато се появеше Лея. Тъкмо се бе разположил удобно в креслото на жена си, когато отместването на външната врата го накара да свали крака от бюрото и тихо да ги спусне на пода. След това се изправи безшумно и пристъпи до вратата. Някога обичаше да изскача изневиделица, за да нацелува бързо жена си, но поради нарастващите й джедайски умения подобни опити бяха безполезни. Сигурно му бе събрала и яд заради внезапното заминаване и ако не беше сама, а Хан й погодеше някой хлапашки номер, щеше още повече да се ядоса.
А Лея не беше сама. Притиснал ухо до вратата, Хан чу гласовете на най-малко още двама души. Изчака известно време, за да разбере дали Лея щеше да покани гостите си във вътрешния кабинет или него във външния, за да ги поздрави. Не може вече да не знаеше, че той е тук. А ако бе решила да запази присъствието му в тайна. В този миг интеркомът на бюрото й изневиделица заработи.
— …Естествено, нямаме желание да създаваме неприятности на някого — каза някой. — Не търсим отмъщение, а за правосъдие е късно.
Хан се намръщи и отиде до бюрото. Лея искаше той да чуе разговора, но без да се появява. Или не искаше събеседниците й да знаят, че ги слушат. Едва сега погледна в екрана и разбра причината за потайността й. При нея бяха двама ишорци… и двама каамасци.
— Не става въпрос за отмъщение — настоя единият от ишорците. Вероятно беше пълноправен сенатор, реши Хан, ако сложната плетеница на рамото му представляваше някакъв символ. — А за правосъдие никога не е прекалено късно.
— За какво би послужило това правосъдие? — тихо възрази единият каамасец. — Планетата ни е унищожена. Малцина сме оцелелите, разпръснати надалеч. Наказването на ботанците ще поправи ли нещо?
— Може и да поправи — отговори ишорецът, извисявайки леко глас. Ишорците, както се знаеше, бързо се палеха и лесно кипваха. Хан се намръщи, припомняйки си неуспешния опит за посредничество в преговорите на Ифигин.
— Ако ботанците бъдат признати за виновни и заставени да овъзмездят…
Връзката прекъсна. Някой търсеше Лея по частния й канал — с раздразнение установи Хан — точно когато разговорът започваше да става интересен. Сигурно някое от децата. Той превключи интеркома на запис за останалата част от разговора, което сигурно беше незаконно, но в момента не го интересуваше, намали звука и натисна копчето. Не беше дете, нито Уинтър, нито някой от ногрите.
— Здрасти, Соло — поздрави го Талон Карде. — Не очаквах да попадна на теб на този канал.
— Аз също — отвърна Хан и се намръщи. — Откъде си научил тази честота?
— Естествено, от жена ти — невинно отговори Карде. — Докарах я от Уейланд с „Волният Карде“. Мислех, че си в течение.
— Да, изпрати ми съобщение — отвърна Соло. — Но не знаех, че си я изнудил да ти даде частната си честота.
Карде се усмихна, след това стана сериозен.
— Изведнъж се оказа, че под краката ни има взривни устройства, приятелю — каза търговецът на информация.
— С Лея решихме, че няма да е зле да мога да се свързвам дискретно с нея. Каза ли ти за каамаския информационен чип, който донесохме от Уейланд?
Хан хвърли поглед към екрана.
— Не, не съм говорил още с нея, откак съм се върнал. Но по една случайност в момента е с двама каамасци във външния си кабинет. С тях са и двама ишорци.
— О, и ишорците ли са замесени! — подсвирна Карде. — Това означава, че диамалците със сигурност ще застанат от другата страна.
— Да — съгласи се Соло. — От другата страна на какво?
— Май вече не е тайна, поне във висшите среди, сред които се въртиш напоследък — каза контрабандисткият водач. — Лея ще ти разкаже подробности, но накратко: научихме, че група незнайни засега ботанци са повредили каамаския планетарен щит точно преди планетата да бъде унищожена.
Хан усети, че стомахът му се свива на топка.
— Страхотно! — тихо изръмжа той. — Само това ни трябваше! Като че ли и без това не е достатъчна омразата срещу ботанците.
— Така е — каза Карде. — Дано Сенатът упражнява поне някакво подобие на контрол. Аз се обаждам най-вече за да кажа на Лея, че нашият приятел Мазик е заловил Лак Джит, деваронианеца с информационния чип. Заключен е на сигурно място и ще остане там, докато тя каже. За жалост е успял да се раздрънка. Едва ли нещата ще се задържат в границите на Новата република.