Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
За една „бойна“ операция „отрядът Ишии“ дори получил благодарност от командуващия 6-а отделна армия — през 1939 година по време на втория етап от боевете при Халхъйн гол водоизточниците в целия район били заразени с тиф, холера и чума.
Бивши служещи в отряда бяха разказали за още една операция: на три хиляди китайци, намиращи се в лагер за военнопленници в Нанкин, дали да ядат банички, заразени с тифозни бактерии, а след това ги
освободили всичките, за да разнесат заразата на противниковата територия.
„Отряд Ишии“ представлявал гигантска „фабрика“ за производство на смъртоносни бактерии. Всеки месец били произвеждани около 300 килограма бактериална маса за чума; 500 до 600 килограма — за сибирска язва; 800 до 900 килограма — за коремен тиф, паратиф и дизентерия; около 1 тон — за холера. В отряда имало трима генерал-лейтенанти от медицинската служба, шестима генерал-майори, десет полковници, над двайсет подполковници и майори, триста младши офицери и офицерски кандидати. Освен това тук били събрани учени бактериолози от цяла Япония и към края на войната общият числен състав на отряда надхвърлял две хиляди души.
Благодарение на всичко това „отрядът Ишии“ успял да създаде всички прототипове на сега съществуващото бактериологично оръжие.
Тук трябва да се каже, че американците се заели сериозно с разработката на бактериологично и химическо оръжие едва след края на Втората световна война. Към тази идея ги подтикнала бактериологичната война, водена в Китай от „отряда Ишии“. И те оценили веднага възможностите на това ново оръжие.
Тогава, вместо да предадат военнопрестъпниците на правосъдието, американците привлекли сътрудници на „отряда Ишии“ в разработката на средства за бактериологична война и използвали резултатите от техните опити над живи хора. Изследователската работа се извършвала във Форт Детрик — ръководен център за разработката на бактериологично оръжие на американската армия.
Освен това в Япония също била създадена секретна лаборатория, ръководена от бивши колеги на Широ Ишии. Тя заемала жилищна сграда в Токийския район Шинджуку, и имала свои „фабрики“ за производство на бактериологично оръжие в предградията на столицата и на далечния остров Тацуноотошиго — Морското конче, югозападно от остров Кюшу.
След като прегледа намерените книги, Катаяма стигна до убеждението, че техният притежател е имал отношение към „отряд 731“. Сега ставаше ясно защо Гокан се е оказал в един самолет с полковник Шанклин. По всичко се вижда, че той е служил под командуването на генерал Ишии. В книгата „Отряди на бактериологичната война на Япония“ беше изтъкнато, че „след войната много сътрудници на «отряда на Ишии» предложиха услугите си на американската армия и по време на войната в Корея произвеждаха бактериологично оръжие. Американците не бяха успели да проверят кои бактерии и кои техни преносители са най-подходящи за географските и климатичните условия на Корея, те не разполагаха с необходимите запаси и затова използваха на драго сърце данните, получени от «отряда Ишии», за да водят бактериологична война, на която станаха жертва хиляди корейски граждани.“ По-нататък в книгата за японските бактериологични отряди беше казано:
„… За разлика от артилерийските снаряди бактериологичното оръжие не е способно да убива мигновено живата сила, затова пък тези «неексплодиращи бомби» — снарядите, напълнени с бактерии — поразяват безшумно организмите на човека и животните, причинявайки бавна, но мъчителна смърт. Дори не е задължително да бъдат произвеждани снаряди, с бактерии могат да бъдат заразени и съвсем мирни вещи — дрехи, козметични средства, хранителни продукти и питиета, животни, чието месо се яде, бактериите могат да бъдат разпръснати и от въздуха. Нищо от това, че първата атака няма да бъде масирана — бактериите ще започнат да се размножават и пак ще поразят целта.“
И накрая още едно място от книгата, което особено изуми Катаяма:
„Бактериологичните отряди предизвиквали ужас сред местното население, което виждало в тях източник на заразата. Ненапразно ги наричали «гокан-бутай» — «бандитски отряди», още повече че един от тези отряди командувал японски офицер на име Гокан. Достатъчно било местните жители да разберат, че към тях се приближава отряд на Управлението за водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия, и веднага се надигала паника, отвсякъде се чували крясъци: «Идва „гокан-бутай“!»…“
И така в „отряд Ишии“ е служил някой си Гокан.