Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Рейнджъра пусна косата ми, но задържа ръка на врата ми. Опитах се да се овладея, но докосването му изпращаше електрически ток от главата до петите ми и по всички точки между тях.
— Никой от информаторите ми не е виждал човек с описанието на Откаченяка — каза Рейнджъра. — Реших да обсъдим проблема с Дейв Винсънт.
Лула и Кони се вторачиха в мен.
— Какво е станало с Откаченяка?
— Изчезна — отговорих. — Също като Дуги.
Глава 8
Рейнджъра шофираше черен мерцедес, който изглеждаше току-що излязъл от изложбената зала. Колите на Рейнджъра винаги са черни и със съмнителен произход. На огледалото му бяха закачени пейджър и мобифон, а под таблото лежеше полицейски скенер. От опит знаех, че някъде в колата са скрити пушка с рязана цев и автомат, а на колана му бе закачен полуавтоматичен пистолет. Рейнджъра е един от малкото цивилни в Трентън, които имат разрешително за носене на скрито оръжие. Той притежава офис сгради в Бостън, има дъщеря във Флорида от проваления си брак, работил е из целия свят като наемник и се придържа към морален кодекс, който не е в пълен синхрон с правната ни система. Нямам представа кой точно, по дяволите, е Рейнджъра, но го харесвам.
„Змийското гнездо“ не беше отворено за клиенти, но на паркинга имаше няколко коли, а предната врата бе открехната. Рейнджъра паркира до черно БМВ и влязохме вътре. Група чистачи се трудеше върху излъскването на бара и миенето на пода. Трима мускулести юначаги стояха настрани, пиеха кафе и си приказваха. Реших, че са кечисти, които изготвят плана на следващия си мач. Разбрах защо баба си тръгва от бингото по-рано, за да дойде в „Змийското гнездо“. Възможността да видиш как разкъсват и свалят шортичките на един или повече от пиячите на кафе беше определено привлекателна. Истината е, че според мен голите мъже са малко странни в тези случаи, когато пишките им висят отпуснато. Но все пак съществува любопитството. Предполагам, че това прилича на онези преживявания, когато се натъкваш на зловеща катастрофа и се чувстваш задължен да погледнеш, макар да знаеш, че ще се ужасиш.
До една от масите седяха двама мъже и преглеждаха някаква разпечатка. Бяха на около петдесет години, с фигури, оформени във фитнес клубове, облечени в панталони и леки пуловери. Те вдигнаха очи, когато влязохме, и единият кимна на Рейнджъра.
— Дейв Винсънт и счетоводителят му — прошепна ми Рейнджъра. — Винсънт е онзи с бежовия пуловер. Човекът, който ми кимна.
Беше изключително подходящ за къщата в Принстън. Винсънт се надигна и се приближи към нас. Усмихна се, когато видя насиненото ми око отблизо.
— Вие сигурно сте Стефани Плъм — рече той.
— Можех да я набия — оправдах се. — Но тя ме изненада. Стана случайно.
— Търсим Еди Дечуч — каза Рейнджъра.
— Всички търсят Еди Дечуч — отвърна Винсънт. — Той съвсем е откачил.
— Решихме, че може да поддържа връзка с деловите си партньори.
Дейв Винсънт сви рамене.
— Не съм го виждал.
— Шофира колата на Мери Маги.
Винсънт доби леко раздразнен вид.
— Не се меся в личния живот на служителите си. Ако Мери Маги иска да дава колата си на Дечуч, това си е нейна работа.
— Ако Мери Маги крие Дечуч, това става моя работа — отвърна Рейнджъра.
После се обърнахме и си тръгнахме.
— Е — казах, когато стигнахме до колата. — Май мина добре.
Рейнджъра ми се ухили.
— Ще видим.
— А сега какво?
— Бени и Зиги. Те трябва да са в клуба си.
— О, Господи — изстена Бени, когато дойде до вратата. — Сега пък какво?
Зиги застана зад него.
— Не сме го направили ние.
— Кое? — попитах.
— Което и да е — отговори Зиги. — Не сме направили абсолютно нищо.
Двамата с Рейнджъра се спогледахме.
— Къде е той? — попитах Зиги.
— Кой?
— Откаченяка.
— Това номер ли е?
— Не — отговорих. — Истински въпрос. Откаченяка изчезна.
— Сигурна ли си?
Двамата с Рейнджъра се вторачихме в тях безмълвно.
— Мамка му — каза накрая Зиги.
Оставихме Бени и Зиги, без да се снабдим с повече информация, отколкото имахме, когато дойдохме тук. А това означаваше, че не разполагахме с нищо. Да не говорим, че се чувствах, сякаш току-що бях участвала в скеч на Абът и Костело6.
— Това май не мина по-добре от разговора с Винсънт — казах на Рейнджъра.
Той отново се ухили.
— Влизай в колата. Сега ще посетим Мери Маги.
Усмихнах му се в отговор и се качих в колата. Не бях сигурна, че ще постигнем нещо, но пък денят бе приятен за разходка с Рейнджъра. Обикалянето с него ме освобождаваше от всякаква отговорност. Очевидно аз бях само помощник. И имах закрила. Никой нямаше да посмее да стреля по мен, докато бях с Рейнджъра. Или пък ако стреляха по мен, със сигурност нямаше да умра.
6
Известни американски комици. — Б. пр.