Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Войниците затичаха в раздърпана колона.
Калис ги погледа мълчаливо, докато не се отдалечиха, после каза:
— Лошо.
Ерик кимна. Слънцето вече потъваше на запад.
— Всеки път по залез имам чувството, че сме изгубили още една стъпка. Така и няма да осигурим навреме шест хиляди обучени мъже.
— Знам — отвърна Калис.
Ерик го погледна и се помъчи да разчете нещо по лицето му, но не успя. Калис беше загадка за него — също толкова неразгадаем колкото текстовете на чужди езици, които Уилям пазеше в библиотеката си. Калис се усмихна.
— Не това е проблемът. Не се тревожи. Когато му дойде времето, ще имаме шест хиляди бойци на терена. Няма да са толкова добре тренирани, колкото ни се иска, но ядрото ще е стабилно и този гръбнак от наистина чудесни войници ще опази останалите живи. — Вгледа се мълчаливо в лицето на своя старши сержант, после каза: — Забравяш, че единственото, на което не можеш да ги научиш, е закалката, която човек получава в истинския бой. Някои от хората, за които смяташ, че са подготвени, ще умрат още в първите няколко минути, докато други, за които си готов да заложиш всичко, че ще загинат — те ще оцелеят, дори ще се изявят като най-добрите в разгара на битката.
Усмивката му изчезна.
— Не, проблемът, за който говоря, е друг. Имаме внедряване.
— Внедряване? Шпионин?
— Не един, а няколко, както подозирам. Само предчувствие, нищо повече. Тези, с които си имаме работа, са недодялани, но съвсем не са глупави.
Ерик реши, че е време да сподели собственото си безпокойство.
— Затова ли гвардейците на принца пазят никой да не види как кралските инженерни части строят снабдителните пътища по билото на Кошмарния хребет?
— Кошмарния хребет? — попита Калис. Изражението му този път можеше да се разчете — просто името му беше непознато.
— Така го наричаме в Рейвънсбърг — отвърна Ерик. — На север сигурно се нарича другояче. — Той посочи. — Водех един отряд на север и ги отведох по-надалече от обикновено. Натъкнахме се на рота Първопроходци и група от личната гвардия на принца. Зад хребета сечаха дървета и къртеха скалите. Инженерният корпус на принца строи път. Този хребет минава от Зъбите на света през Даркмоор чак до средата на Кеш. Почти е невъзможно да бъде прекосен, ако няма път, и горе до него са намирани много мъртви пътници. Затова го наричаме Кошмарния хребет.
Калис кимна и каза:
— Да. Не е трябвало да ходиш там, Ерик. Капитан Субаи не беше доволен, принц Патрик също. Но си прав — тъкмо това е причината да не допускат никого там, в случай че врагът наистина има агенти, които душат извън Крондор.
— Значи ще напуснете града?
Калис въздъхна.
— Де да беше толкова просто.
Замълча и се загледа в залеза. Ярките оранжеви и розови тонове на фона на черните облаци далече на запад придаваха странен вид на настъпващата вечер. Сякаш нищо толкова красиво не можеше да съществува на този свят, като се имаше предвид приближаващото се зло.
— Подготвили сме няколко плана — каза Калис. — Ти се грижи войниците ти да са в готовност. Ще ти се съобщи къде да ги отведеш и какви са възможностите. След като излезеш в планините с хората под твоя команда, ти сам ще трябва да взимаш решенията, Ерик. Сам ще трябва да преценяваш кое е най-доброто, както за хората ти, така и за цялата кампания. Много неща ще зависят от твоята преценка. Но докато принцът и рицар-маршалът не те запознаят с цялата операция, няма да ти кажа никакви подробности, за да не ги издадеш пред когото не бива.
— Пред внедрените ли?
— Да. Или пък ако някой агент на пантатийците те похити, опие те с някаква отвара и те накара да заговориш, или ако са наели някой, който да чете човешките мисли като лейди Гамина. Представа нямаме какво може да се случи. Ето защо това, което чуеш, няма да го споделяш с никого, и ще ти се казва само това, което трябва да знаеш.
Ерик кимна, после каза:
— Малко съм разтревожен…
— За момичето ли?
Ерик се изненада.
— Откъде знаеш?
Калис му даде знак да тръгнат след отдалечилите се войници и каза:
— Що за капитан щях да съм, ако не знаех всичко за живота на моя старши сержант?
Ерик нямаше отговор за това, но каза:
— Разбира се, че съм притеснен за Кити. Притеснен съм и за Ру и неговото семейство. Притеснен съм за всички.
— Започваш да говориш като Боби, макар че той нямаше да го каже по този начин. — Калис се усмихна. — Щеше да каже: „Имам скапано много работа и нямам време, а трябва да я свърша с пасмина тъпаци.“
— Точно така щеше да каже — засмя се Ерик.
— Той ми липсва, Ерик. Знам, че и на теб ти липсва. Боби беше един от първите, които подбрах. Първите от моите „отчаяни“.