Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Значи онази кутийка е била намерена близо до изоставения храм, господарю! — възкликна Ма Жун.
— Да — отвърна замислен съдията. — Много любопитно. Ако Ли казва истината, излиза, че и изчезва нето на госпожица Нефритова Звезда е свързано с храма. А ако просто е искал да ми разкаже една измислица, защо е избрал тъкмо такава? — той бавно поглади брадата си. — А и кой ли му е дал невярната информация, че Ян се е запил някъде с приятели? Младежът е покойник.
Ма Жун сви учудено широките си рамене.
— Лесно е да се обясни, господарю. Както вече ви казах, вчера срещнах Ли, докато обикаляше из пивниците. Знаете какви са кръчмарите… щом разберат, че някой издирва техен клиент, гледат да го отпратят с мъгляви обяснения. Просто избягват да се забъркват в чужди проблеми, стигат им техните.
— Трябва грижливо да обмисля всичко това, Ма Жун. Добре ще е да отидеш в скита тази вечер след девет. Дотогава игуменката ще си е казала молитвите и ще спи праведния си сън.
Съдията тръгна по откритата веранда около вътрешната градина и стигна до покоите на своята първа съпруга. През открехнатия прозорец долитаха звуците на двуструнна гусла и гръмогласният ритъм на дървено клепало. Щом пристъпи в тъмната гостна, видя група скупчени хора. Всички стояха с лице към импровизирана сцена в дъното на помещението — скована кабинка с височина около два метра, обгърната с пищна завеса от червен брокат. Над всичко това се издигаше екран от бяла прозрачна материя, осветен отзад с газена лампа. На него се мяркаха дребни пъстроцветни фигурки. От театралната кабинка долитаха напевният глас на разказвача и задушевният съпровод на гуслата. Съдията Ди пристъпи на пръсти в ъгъла и застана зад последните зрители. Това беше представление от театъра на сенките, което първата съпруга бе обещала отдавна на децата по случай вчерашния си рожден ден. Трите му съпруги седяха на дълга пейка точно пред кабинката заедно с децата и бавачката. Зад тях бяха насядали слугите. Дори и готвачките бяха поканени на тържественото представление. Всички следяха действието със затаен дъх.
Скръстил ръце в дългите си ръкави, съдията наблюдаваше живописната гледка. На екрана се мяркаха изисканите силуети на марионетки в приглушени тонове, изрязани от тънък пергамент и окачени на невидими кукички. В момента кукловодът ги беше притиснал плътно към мрежата на екрана, тъй че в подробности да се очертаят изразителните им черти, после ги отдръпна рязко, създавайки впечатление, че изчезват в далечината.
Както обикновено в подобни случаи пиесата беше смесица от различни поучителни легенди, като главното действащо лице обикновено беше Царицата на Западния рай. Сега тя се обръщаше към своите приближени, застанали под приказното райско дърво, на което растяха прасковите на безсмъртието, боядиса ни в яркочервено. Както размахваше ръце в дълги ръкави, Царицата напомняше огромна пъстроцветна пеперуда. После се появи бялата маймуна, която искаше да открадне прасковите. Децата запляскаха с ръце и нададоха радостни викове, когато маймуната се запремята и започна да върши своите лудории.
Реалният живот, помисли си съдията Ди, май наистина е по-пъстър и от най-богатото театрално представление. Най-неочаквано се появяват съвпадения на различни обстоятелства, недвусмислени до един момент мотиви увисват поради ненадеен развой на събитията, грижливо обмислени планове рухват по някаква приумица на съдбата, хитроумни идеи пропадат в лабиринта от абсолютно непредвидими човешки постъпки. Заради всичко това нямаше смисъл да се тълкуват каквито и да било факти въз основа на предварително създадени мисловни конструкции за евентуалните намерения на убиеца от храма. Трябваше да се вземат предвид многобройни погрешни ходове и случайности.
Съдията замислено кимна. От тази гледна точка вече би могла да се предположи причината, поради която абаносовата кутийка се бе озовала в околностите на изоставения храм. И тогава онези моменти от посланието на госпожица Нефритова Звезда, които до момента му се струваха необясними, щяха да получат най-точната си логическа обосновка. Небеса, ако догадката му се окажеше вярна, разказът на Ли Къ за намирането на кутийката щеше да е най-странният каприз на съдбата, с който се бе сблъсквал!
Гръмкият удар на дървеното клепало извести края на първото действие. Съдията побърза да се измъкне незабелязано.
ГЛАВА XVI
Ма Жун пренебрегва разучаването на един план заради по-съдържателни занимания; край храма отново има труп
Ма Жун реши, че този път ще е по-добре да стигне до изоставения храм по пътеката отзад. Затова излезе от града през Северна та врата. Откри пътечката по стръмния склон без затруднение. Ала на половината път се озова пред кръстопът и му се наложи на няколко пъти да се връща, докато налучка вярната посока и най-сетне излезе на малката полянка горе. Остана за минутка, колкото да си поеме дъх и да се наслади на гледката към града с множеството му трепкащи светлинки.