Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Какво е това място?
Таванът се извисява три етажа над нас. Дори оттук, отдолу, аз виждам дупките в покрива. От мириса на влага, който се разнася из цялата постройка, ми става ясно, че никой не обръща внимание на дъжда, проникващ през покрива и капещ върху книгите.
Мадам Берие стои с изпружен врат, изопната и бяла като лебед, вперила изпълнен със страхопочитание взор към купищата книги и макар добре да знае какво съдържат, все още се изумява при вида им.
— Това е стара постройка, където са държали каретите. Още когато библиотеката е служила за жилище.
— Да, но… всички тези книги! Защо не са описани в каталог като останалите?
Сигурна съм, че ако беше с нас, баща ми би задал същия въпрос, ала с доста по-гневен тон.
Тя тъжно ни се усмихва.
— Това са книгите, които градът не желае да стоят на показ до… по-традиционните заглавия. Но въпреки това не могат да ги унищожат. Не би било добре за реномето им, но, както сами виждате, държат ги отделно от другите книги.
В очите на Соня се отразява мрачната светлина на помещението.
— Но защо?
Мадам Берие въздъхва.
— Защото в тях се говори за неща, които хората не разбират, но за които ние с вас знаем, че са напълно реални като всичко онова, което ни заобикаля. Книги за света на духа, за магьосничеството и неговия произход, за магии… за всичко, което не се вписва в тяхната подредба на живота, бих се изразила по този начин.
Тя започва да крачи из помещението, стряска една птичка, която се стрелва към покрива и с плясък на крилете изчезва някъде над главите ни.
Внезапното раздвижване отслабва благоговението, с което гледам книгите.
— Не разбирам какво общо може да има това място с ключовете, мадам, макар че трябва да ви призная огромното си удивление от гледката. Баща ми сигурно щеше да изпадне в необуздан гняв!
Тя усмихнато ме поглежда.
— В такъв случай, мило момиче, сигурно щях да обожавам баща ви.
Тя ни прави жест с ръка да я последваме.
— Колкото до въпроса ви, мисля, че древният текст на друидите, който се търкаляше някъде тук, сигурно съдържа нещо за Самхейн. Доколкото знам, аз съм единствената, която посещава това място. Не се съмнявам, че ще го открия там, където го зърнах последния път.
Двете със Соня я следваме във вътрешността на сградата покрай купищата книги, покрити с птичи изпражнения и плесен. Внимателно стъпваме върху нещо, което не можем точно да определим, и когато мадам Берие се спира пред един от извитите и изкривени стелажи, едва не се сблъскваме с нея.
— Я да видя… Мисля, че беше някъде тук. Ето, може би е тя… Не, не е тази. Вероятно е онази ей там — мърмори си тя, сякаш наоколо й няма жив човек, минава от рафт на рафт и ги оглежда по два-три пъти, а ние стоим, безсилни да й помогнем. — А! Ето я! Нека погледна.
Поставила книгата върху дланта си, тя я разлиства с една ръка. Необичайна гледка — елегантната мадам се чувства съвсем като у дома си сред мръсотията и разрухата. Стрелвам Соня с неспокоен поглед, неловко се усмихвам и не смея да прекъсна мърморенето на мадам, защото ще прекъсна мислите й, каквито и да са те.
— А! Да, да! Знаех си! Ето я! Елате, момичета, елате да видим дали това би могло да ни помогне.
Ние се приближаваме и когато тя започва да чете, спираме на място.
— От 2300 година пр. Хр. насам Белтъновите огньове са обозначавали началото на Светлината, започването на онзи весел сезон, когато дните са пълни с всякакво изобилие, а нощите бълбукат от страст и нов живот. Сезонът на Светлината на Белтън, започва на първи май и продължава шест месеца до Самхейн, Сезона на Тъмата. След приключването на жътвата и Празника на Светлината идва времето на Тъмата — онзи печален сезон, когато царства нощта, а тъмата управлява земята; тогава булото между материалния свят и Отвъдното е най-тънко и най-прозрачно. Самхейн и царстването на Тъмата започват всяка година на първо число от месец ноември.
Думите й кънтят из помещението. Те ни вдъхват благоговение и за миг ние оставаме безмълвни, една до друга, после мадам Берие вдига очи от книгата и казва:
— Разбирате ли нещо от прочетеното? Може ли да ви послужи да откриете търсените от вас ключове?
— Не мисля — клатя глава аз. — Текстът не ми говори нищо. Абсолютно нищо. Аз…
— Тогава е рожденият ми ден — прошепва Соня. — Поне така твърди госпожа Милбърн.
Думите й ме объркват още повече.
— Какво имаш предвид? Че рожденият ти ден е на първи ноември ли?