Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
В съзнанието ми изплува нещо, което леля Върджиния ми бе казала.
— Леля ми твърди, че моята майка е била… Заклинателна?
Мадам Берие кима с глава.
— А! В такъв случай и тя се е намесила в негова полза. Малцина са истинските Заклинателни. Заклинателната със сигурност трябва да притежава достатъчно власт, за да може да се намеси. Душата му вероятно ще продължи да се носи в Отвъдното, ала той ще е свободен да скита, където си иска, и да прекосява границата, когато си поиска.
Колкото и да е болезнено за мен да си представя как душата на баща ми се носи из Отвъдното, чувствам благодарност за всяка намеса, която му позволява да избегне пустошта на Небитието, още повече че така отново се свързва с майка ми.
Соня поглежда леко обнадеждена към мадам Берие и задава въпроса, който аз би трябвало да й отправя:
— Казахте, че тя има избор, мадам, че Лия има избор.
— Но разбира се! Госпожица Милторп може да избере как да постъпи, както правим всички, макар този избор да е доста сложен и опасен. Тя може да избере да отвори Портата за Звяра или завинаги да я затвори, което е нейно право като Ангел.
Навежда се още повече към нас, а в усмивката й се прокрадва лека ирония.
— Но аз искрено се надявам, че ще избере последното.
Клатя глава. Не е лесно да си представя кой ли ще е този, който би позволил на Звяра да влезе.
— Дума да не става! Разбира се, че избирам втората възможност! Но аз не знам нищо повече за пророчеството, освен онова, което съм прочела досега.
Соня се прокашля.
— Тъкмо тази причина ни доведе при вас, мадам. Чували сме, че има начин да се сложи край на пророчеството. Портата да се затвори завинаги. Има и отпратка към някакви ключове. Според нас те може да са пътят, който води към края му, ала не знаем къде да ги намерим, дори не знаем откъде да започнем да ги търсим.
Мадам Берие се замисля над думите й.
— Говори се как Ангелът би могъл завинаги да затвори Портата, но самата аз никога не съм чела текста на пророчеството. Малцина са зървали с очите си древния текст, а онези, които са го виждали, със сигурност са свързани по някакъв начин с него.
Соня повдига вежди.
— Ние сме го виждали, мадам. В него се споменава за ключовете и за още нещо, което ми звучи познато, ала чийто смисъл ми убягва. Става дума за Самхейн.
Мадам Берие свива устни. Почти виждам как колелцата в мозъка й шеметно се въртят и когато проговаря, думите й не съдържат отговор на въпроса ми, а друг въпрос:
— В какъв контекст се споменава за Самхейн в частта, в която се говори за ключовете?
Соня облизва устни и се мъчи да си спомни.
— Пише нещо за първия дъх… за…
— “Родени с първото дихание на Самхейн".
Мадам Берие ме поглежда в очите и аз уточнявам:
— Пише следното: „Четири белега, четири ключа, огнен кръг, родени с първия дъх на Самхейн“.
Тя барабани с пръсти по масичката, съсредоточена в думите.
— Да се поразходим, а? Мисля, че знам къде ще открием отговорите на някои от въпросите ви.
Улиците са оживени, наоколо гъмжи от народ. Коне, впрегнати в карети, трополят с копита по прашното шосе и бързо ни отминават. Едмънд, който е винаги нащрек, мълчаливо ни следва.
Вървим известно време и аз не преставам да се чудя как така мадам Берие ни покори, как ни накара да я следваме с такова желание, без страх, без съмнения. Тя върви тъй решително, толкова целеустремено, че не си и помисляме да й задаваме въпроси, сякаш те ще я обидят; вървим след нея, сегиз-тогиз дори подтичваме, за да се изравним с бързата й крачка.
Едва когато отминаваме шивача, шапкаря, магазина за сладкиши и няколко гостилници, мадам Берие завива зад ъгъла и ни повежда по тиха задна уличка. Тесните къщи се точат от двете й страни като пазачи на стража. Не са толкова достолепни като къщите по Главната улица, но пък са непретенциозни и добре поддържани и много приличат на самата мадам Берие. Приближаваме се до една сграда, която на пръв поглед не се различава от останалите, но върху табелата отпред пише, че това е градската библиотека.
— Думата, която споменахте, скъпа моя, наистина звучи познато — казва мадам Берие и поглежда към Соня. — Но като имаме предвид различните преводи и произношения, най-добре е да се уверим, особено щом става въпрос за нещо толкова важно, нали така?