Пророчеството на сестрите

В погледа на мадам Берие се чете изненада.

— Mais, non!4 Няма друг с подобен знак, не и със същия като този! Той посочва приятелката ти като Портата и не само това, а и като Ангела, като единствената Порта, която притежава властта да призове Самаил. Като Портата, която има право на избор — да го пусне при нас или да го унищожи завинаги.

— Но… Лия? — обръща се към мен Соня и ме моли да й кажа истината, която ми е толкова трудно да призная пред нея. — Това истина ли е?

Съзерцавам ръцете в скута си, сякаш те държат по някакъв начин отговора на въпроса на Соня. Ала отговорът, който трябва да чуе, е в самата мен, така че вдигам очи, поглеждам я и кимам с глава.

— Да — прошепвам аз. — Нямах време да ти го кажа. Разбрах го едва снощи, а до този миг нямах представа, че съм и Ангелът.

Мадам Берие е поразена и когато обръща поглед към мен, забелязвам, че очите й са толкова черни, че почти нямат определен цвят.

— Наистина ли не осъзнавате своята роля? Нима майка ви не ви е обучила, не ви е уведомила за пророчеството и мястото ви в него? Нима е нямала своя собствена роля в същото това пророчество?

До мен Соня мърмори нещо, сякаш мисли на глас, а гласът й е тих и безизразен.

— Майка й е починала, мадам, когато Лия е била съвсем малка. А наскоро почина и баща й.

Жената отваря широко очи, погледът й е изпълнен със съчувствие.

— Ах, това обяснява всичко. Задължение е на по-възрастните и по-мъдри сестри да обучат дъщерите си. А и баща ви е починал наскоро? — Тя мърка като котка и сякаш въпросът, който задава, е отправен по-скоро към нея самата, отколкото към мен. — Ами това е то. Изгубили сте закрила отвсякъде. Изгубили сте булото си.

В главата ми прозвучават думите от книгата, леко изкривени в спомена ми като струйка дим.

" Защитен само от призрачното було на закрилата. „

— Булото ли? — гласът ми секва при произнасянето на тази дума.

Най-после тя изгубва търпение и вдига ръце във въздуха, сякаш се предава.

— Нима се изправяте пред пророчеството в пълно неведение? Как ще се биете, щом не познавате враговете си? Щом не знаете с какво оръжие разполагате? — и тя въздъхва дълбоко. — Предречено е, че на Ангела се полага закрилник. Земен закрилник, но все пак закрилник. В противен случай Ангелът няма да знае как да използва силата си и Самаил ще намери пътя си през Портата. Преди Ангелът да порасне достатъчно голям, за да може да направи своя избор. А всеки има избор, мила моя, така е речено още в началото на началата. Тъкмо с помощта на булото Портата ще порасне и ще направи избора си. Докато закрилникът ви е между живите, Звярът не ще може да дойде за вас. Кога почина баща ви, мило момиче?