Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Попреди около две седмици.
— А обстоятелствата около смъртта му не бяха ли… странни?
— Да — гласът ми излиза като шепот.
Тя избърсва ъгълчетата на устата си със салфетка.
— Много съжалявам. Пророчеството е бреме дори за онези, които са били образовани и подготвени в Обществото на сестрите. Но за такива като вас, които се носят като кораб без платна… за други с такава роля… е, това е направо непостижимо. Ще се опитам да ви разясня нещата, доколкото мога. Да започнем с баща ви. С неговата смърт.
При споменаването на баща ми гърлото ми се свива.
— Какво общо има това с пророчеството?
— Много — простичко отвръща тя. — Векове наред Душите са чакали да се завърнат в нашия свят. Вие сте техният Ангел, който притежава достатъчно власт да им помогне или да ги прокуди за вечни времена. Не правете никакви грешки, защото те няма да се спрат пред нищо, за да ви хванат.
При абсурдността на това твърдение ми идва да се разсмея на глас. Но в същия миг си спомням лицето на татко, когато го открихме мъртъв. Отворените му очи. Гримасата на лицето му — тъй ужасяваща, че не приличаше на себе си. При спомена за всичко това душата ми се изпълва с раздираща тъга, тъгата нараства и се превръща в гняв и безверие, което всъщност не е безверие, а убеденост.
Когато поглеждам отново към мадам Берие, думите ми вече не звучат като въпрос, а като чистата и неподкупна истина.
— Бил е убит от Душите. Убили са го заради мен.
Тя тъжно поклаща глава.
— Не бива да се чувствате отговорна за смъртта на баща си, госпожице Милторп. Нито един закрилник не поема ролята на булото без желание. Щом я е приел, трябва много да ви е обичал, мила моя. Той също е направил своя избор.
Гласът на мадам Берие е по майчински гальовен.
— Цяло чудо е, че не са го взели по-рано. Да им се противопоставяш толкова дълго… сигурно е бил много силен мъж, твърдо решен да ви закриля.
Клатя глава, като се мъча да се сетя за всички обстоятелства около смъртта на татко.
— Но той не пътуваше из Равнината. Никога не ми е споменавал такова нещо, а би ми казал, ако го е правил.
Мадам Берие се замисля за миг и рязко кимва с глава.
— Може би. Но Душите са много лукави, дете, а Самаил е самото коварство. Възможно е Душите да са го подлъгали един-единствен път с нещо, което е било много важно за него. С нещо, което му е било много скъпо на сърцето.
При тези думи пред очите ми се появява Тъмната стая.
Вече знам. Разбирам как са го подлъгали да тръгне на път.
— Майка ми.
15.
Когато Мадам Берие започва да говори, в гласа й няма изненада, а въпросите й не звучат като въпроси.
— Ами ако се е поддал на повика да зърне лицето й, да чуе гласа й? Особено щом се е тревожил за дъщеря си, за ролята й в пророчеството, за което малцина са чували и в което още по-малко са вярвали?
Виждам вратата на Тъмната стая в деня на татковата смърт, студът нахлува от пустите помещения, потънали в сумрака на утринта.
Тъмната стая. Стаята на майка ми.
Спомням си пътуванията, които осъществявам без никакво усилие, спомням си колко лесно се отправям на път, без да си давам сметка, че това не са просто сънища.
— Той не е знаел — промърморвам аз. — Не е знаел, че пътува. Нямал е представа, че щом пристъпи в Отвъдното, става уязвим.
Мадам Берие кима с глава.
— Много е лесно да отвърнеш на повика на духовете под прикритието на невинния сън, а Душите са имали сериозна причина да задържат духа на баща ти, да го оставят да се носи из Отвъдните светове.
Само като си го представям, гърлото ми се свива от състрадание.
— Нима… нима твърдите, че душата му е в пустошта на Небитието?
Тя повдига брадичка и се взира в тавана, сякаш там ще намери думите, от които се нуждае.
— Госпожица Соренсен спомена, че по време на един от първите й сеанси сте получили известие от баща си.
Споменът за първото от множеството последвали го тайнствени събития е участието на Соня ме кара да се размърдам на мястото си от неудобство.
— Да. Искам да кажа, че така предполагам — отвръщам. — Всъщност не съм го чула с ушите си. Беше ми предадено от Соня.
Мадам Берие ме окуражава с усмивка.
— Госпожица Соренсен притежава изумителна дарба. Щом твърди, че посланието е било от него, по всяка вероятност е така. А щом е така, това означава, че по някакъв начин той е успял да избяга от Небитието — вдига рамене тя. — Напълно е възможно. В Отвъдното има множество души, които притежават силата да му помогнат да избяга от Небитието, макар че това е опасно за тях. Може би майка ви се е намесила?