Изкуплението на Атлантида

Той тръгна към бара, но се спря, когато осъзна, че тя не е с него. Воинът се завъртя на пети, готов да я предпази от всяка опасност, но тя беше в безопасност. Точно там, където я бе оставил, но със странно изражение на лицето. Загрижен, че може да се разболява или се страхува, ако това изобщо бе възможно за човек с такъв кураж като нейния, Бренан се върна при нея.

- Тиарнан?

- Дванайсет милиарда долара? Шегуваш ли се?

Той за секунди изучаваше лицето й, докато се опитваше да реши какъв щеше да бъде най-правилният отговор. Но както винаги избра най-простия.

- Аз рядко се шегувам. Нямаше как да определя комичния потенциал на повечето забавни ситуации, след като съм лишен от емоции.

Тя замига.

- Рядко се шегуваш Дванадесет. Милиарда. Долара.

Една възхитителна идея го осени и той се разсмя с глас.

- Но това вече не е проблем. Може да правя шеги по всяко време. Мога да се шегувам дори с Вен.

Тиарнан, която вече бе срещала Вен, вдигна вежда.

- Може би искаш да започнеш с някой по-неопитен. Вен е по-скоро комик от световна класа.

- Ще отидем ли да говорим с Грейс?

- Разбира се, води, г-н Дванайсет милиарда - отвърна тя, все още с онзи смаян тон.

Но преди отново да закрачи по пода, Бренан си спомни какво му беше казал Алексий.

- Ако нещата станат още по-опасни, изхвърчаш от мисията - отсече сурово. - Без възражения.

Нещо засия в очите й и онзи удивен поглед изчезна, сякаш никога не е бил там.

- Грешиш. По-добре повярвай, че ще има възражения. Няма начин да зарежа мисията. Ако те се притесняват, че ще избягаме, значи вървим в правилната посока. Това, което ни остава да направим, е да играем ролите си, да разберем каквото можем и да раздухаме историята, така че големците да влязат в пандиза.

Бренан поклати неодобрително глава.

- За съжаление, никога не е толкова лесно, когато става въпрос за вампири.

Тя се ухили.

- Знам. Затова се нуждаеш от мен. Аз ще бъда твоето подкрепление.

След тези думи тя го хвана и го дръпна към бара, като не му остави друг избор, освен да я последва.

- Моето подкрепление - повтори той, чудейки се дали неспирно цунами, наситено с емоции, може да разкъса на парчета сърцето на един мъж или Тиарнан сама би се справила с тази задача.

Алексий избра точно този момент да осъществи връзка с него.

Имаме още проблеми. Лукас трябва да се върне в щаба на глутницата, имало е още една атака и той се страхува за Хъни и бебетата. Отивам с него. Семейството му е в опасност и може да се нуждае от още един чифт кинжали.

Имаш ли нужда от мен? Бренан отвърна обратно. Заради Лукас и семейството му щеше да намери начин да се измъкне от кучетата пазачи на Литън.