Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Ами ако съм неспособна да се справя с всичко това? Тогава какво?
— Фиона, имам чувството, че знаеш много повече, отколкото споделяш. Няма нищо лошо в това да говориш за страховете си. За подозренията си. Затова съм тук. Моля те, недей да си съставяш предварително мнение. Не мисли, че можеш да ме шокираш или че по някакъв начин ще съдя за теб по онова, което си мислиш. Нещата не стоят така. Аз съм тук, за да ти помогна. Подготвена съм да се справя с всичко, което би могла да ми разкриеш. Искам да ти помогна. Моля те.
Фиона се втренчи в нея и в очите й имаше страх.
— Мъжът, който е замесен. Разкажи ми за него — настоя Катрин.
— Не, много е лично…
— Каза, че ти е приятел. Или нещо повече от приятел?
— Да, но само отскоро.
— От нощта, когато…
— Не. Но отскоро.
— И ти се страхуваш да го попиташ дали е идвал, дали ти се е обаждал. Виждам това. Не искаш да разбере, че имаш нужда от него. Не желаеш да изглеждаш наранена или уязвена.
— Не е това.
— Тогава…? — Катрин я изгледа със съчувствие.
— Нещата са сложни — каза Фиона. — Обясних ти го.
— Женен ли е? Нещо такова?
— Не. Тоест да, но не… не е това.
— Сигурна ли си?
— Да. Така съм добре.
— Напротив, нямаше да си тук, ако беше добре. Мога да ти предложа да се срещнем пак скоро. Да се свържеш с приятеля си и да видиш дали нещо от онова, което той ти каже, ще ти помогне. Мога да ти предпиша сънотворно, ако…
— Не, благодаря.
— Както желаеш.
Фиона погледна към часовника си.
— Имам предостатъчно време — каза Катрин. — Но изучавам езика на тялото и познавам кога пациентът иска да си тръгне.
— Личи ли ми?
— Повечето от това, което ти казах, би могла да го прочетеш и в Интернет, а пък вероятно и си го прочела, знам ли? Това ме кара да мисля, че си дошла да търсиш нещо повече от версията в Уикипедия за загубата на памет. Предполагаш, че е напълно възможно да има замесен емоционален фактор, но въпреки това нямаш желание да обсъждаш какво би могъл да включва той. Била си блъсната или ударена и имаш спомен за някакъв мъж, който вика името ти… А освен това трябва да кажа, че проявяваш някои от признаците на малтретирана жена. Включително упоритото отричане, че този твой приятел би могъл да ти причини подобно нещо. Това е като по учебник, Фиона.
— Знам.
— И откъде знаеш?
— Просто знам — въздъхна тя.
— От опит — каза Катрин. — Поправи ме, ако греша.
Фиона се втренчи ядосано в нея.
— Грешиш — рече тя.
— Добре, значи греша.
— Нещата са сложни.
— Това не оправдава нищо. А обикновено не го и обяснява.
— Не съм си го и помисляла. Ти сигурно често се сблъскваш с такива неща.
— Работата ми е да разплитам сложното. Да го опростявам. Всъщност да помогна на теб да го опростиш. Мозъкът ти може да стегне възел около паметта ти, Фиона. Ние работим заедно, за да разплетем този възел, и е възможно паметта да се върне много по-бързо.
— Ами ако не искам да си спомням?
— Смяташ да го блокираш вечно? Не. Съмнявам се в това.
— Не, нямах такова намерение.
— Искаш ли помощта ми?
— Мислех, че я искам. Вече не съм толкова сигурна.
— Трябва да я искаш.
Фиона стисна челюсти.
— Страхът е толкова странно нещо — каза Катрин. — Той си пада малко магьосник. Може да изглежда далеч по-голям, отколкото е всъщност. Нашето нежелание да го погледнем, да се опълчим срещу него, му позволява да се раздува. В повечето случаи, когато се изправим срещу страховете си, им изпускаме въздуха и осъзнаваме, че в края на краищата не са били нещо особено.
— Ами когато страхът е оправдан? — попита Фиона.
— Е, тогава нещата наистина са по-сложни…
— Именно — кимна Фиона.
— Но началото е да започнеш да говориш за тях. Ако държиш всичко в себе си, предвид сегашното ти положение, това няма да ти помогне с нищо. Ще бъда искрена с теб: паметта ти ще се върне — това е моето заключение, основано на немалък опит. Ако говориш с мен, това може да ускори връщането или да не го ускори. Но като споделиш страховете си, като обсъдим емоционалния контекст, това силно ще увеличи способността ти да се справиш със спомените, когато се върнат — гарантирам ти го. Не е нужно да го правиш сама.