Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Каня се да попреча да застрелят тези хора за престъплението, че са гладни — отговори той и още докато го изричаше, трепна от праведния гняв в гласа си.
— Само недей да вадиш оръжие — посъветва го Наоми и го пусна.
— Но те имат пушки.
— Да, много пушки. А ти имаш един пистолет, така че го дръж в кобура, инак ще те оставя да се оправяш сам.
„Това е единственият начин да свършиш нещо. Сам.“ Прозвуча му като нещо, което би казал детектив Милър. И колкото до самия Милър, се бе оказало вярно. Силен аргумент в полза на противното.
— Добре. — Холдън кимна и продължи да си пробива път напред. Докато стигне до първите редици, двама души се бяха превърнали във фокус на конфликта. Сивокос мъж от охраната, на чиято униформа бе пришита бяла лента с надпис „отговорник“, и висока тъмнокожа жена, която би могла да мине за майка на Наоми, крещяха един срещу друг, докато откъм съответните им поддръжници се носеха одобрителни подвиквания и обиди.
— Просто отворете скапаната врата и ни дайте да видим! — изкрещя жената с тон, който подсказа на Холдън, че го е повтаряла много пъти.
— Нищо няма да постигнеш, като ми крещиш — ревна в отговор сивокосият. Полицаите до него стискаха шоковите си палки толкова силно, че кокалчетата им бяха побелели, а корпоративните горили държаха пушките си с небрежност, която Холдън сметна за далеч по-заплашителна.
Жената престана да вика, когато Холдън си проби път до отговорника и се втренчи в него.
— Кой…? — започна тя.
Холдън се покатери на товарната платформа до мъжа. Другите полицаи размахаха леко палките си, но никой не го ръгна. Корпоративните горили само присвиха очи и пристъпиха от крак на крак. Холдън знаеше, че объркването им няма да трае дълго и щом го преодолеят, вероятно ще се запознае неприятно отблизо с някоя от тези шокови палки, ако не го гръмнат направо с пушка в лицето. Но преди това да се случи, той протегна ръка към отговорника и каза с висок глас, който да стигне до тълпата:
— Здравейте, аз съм Уолтър Филипс, пратеник на СВП от станция Тихо, и съм тук като личен представител на полковник Фредерик Джонсън.
Мъжът стисна замаяно ръката му. Корпоративните горили се размърдаха пак и хванаха по-здраво пушките си.
— Господин Филипс — каза отговорникът. — СВП няма никаква власт…
Холдън не му обърна внимание, а се завъртя към жената, на която той бе крещял.
— Госпожо, за какво е цялата дандания?
— На този кораб — посочи тя към вратата — има почти десет тона боб и ориз, които ще стигнат да се изхрани цялата станция в продължение на седмица!
Тълпата зад гърба ѝ замърмори одобрително и пристъпи крачка-две напред.
— Това вярно ли е? — попита Холдън отговорника.
— Както казах — отвърна мъжът и вдигна ръце срещу тълпата, сякаш можеше да я избута назад само със силата на волята си, — не ни е разрешено да обсъждаме товара на частни…
— Тогава отворете вратата и ни дайте да видим! — изкрещя пак жената. Тълпата поде нейния вик и заскандира „дайте да видим, дайте да видим“. Холдън сграбчи отговорника за лакътя и го дръпна към себе си.
— След около трийсет секунди тази тълпа ще разкъса теб и хората ти на парчета в опит да се добере до кораба — прошепна му той. — Мисля, че трябва да им дадете каквото искат, преди да се е стигнало до насилие.
— Насилие! — Мъжът се засмя мрачно. — Вече се стигна до насилие. Единствената причина корабът да не е заминал отдавна е, че някой от тях взриви бомба и отнесе механизма за освобождаване на прикрепващите скоби. Ако се опитат да превземат кораба, ние ще…
— Те няма да превземат кораба — обади се дрезгав глас и нечия ръка падна върху рамото на Холдън. Той се обърна и видя, че един от корпоративните биячи е застанал зад него. — Този кораб е собственост на търговска компания „Мао-Квиковски“.
Холдън бутна ръката му от рамото си.
— Десетина мъже със зашеметители и пушки няма да ги спрат — предупреди той и посочи към скандиращата тълпа.
— Господин… — охранителят го изгледа от глава до пети — … Филипс. Не давам и един лайнян петак какво мислите вие или СВП по който и да било въпрос, особено пък за способността ми да си върша работата. Така че защо не се разкарате, преди да е почнала пукотевицата?
Е, поне се беше опитал. Холдън се усмихна на мъжа и ръката му се плъзна към кобура отзад на кръста. Искаше му се Еймъс да е тук, но не го беше виждал, откакто слязоха от кораба. Преди да докопа пистолета обаче, дълги тънки пръсти се свиха около китката му и я стиснаха силно.
— А какво ще кажете — рече Наоми — да зарежем преструвките и просто да ви кажа как ще се развие всичко?