Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Ох, много ми е тъпо.
Изслуша го мълчаливо. Отчаян бил. Съсипан бил. Сякаш песента на Ерос Рамацоти била написана специално за него: „Бих искал да те запомня така…“
— Добре, кажи ми… как е възможно?! И кой е тоя, къде са се запознали?
— Казва се Поло, друго не знам.
— Аха, един от ония кретени, които довтасаха у Роберта! И как може да тръгне с такъв, обясни ми!
— Е, чак да е тръгнала…
— Ами тя сама си призна!
— Тя така си говори, знаеш каква е… Днес например щеше да ходи на „Олимпика“… и само след пет секунди реши друго. Може и за това да размисли. Ще видиш, че така ще стане.
— Дано да си права.
— Ами да, въпрос на време е.
— Обаче няма да й казваш какво сме си говорили, чу ли?
— Споко.
— Ей, супер си.
Затвориха и тутакси връхлетя Даниела:
— Вярно ли? Значи Палина е тръгнала с Поло? Еха-а, супер! А тоя Дема се скъса да й ходи по задника! Горкият! Нямаше никакъв шанс! Класически женчо! — След тази жестока оценка тя се отдалечи с телефона, но още не беше затворила вратата… и той отново звънна. — Ало? Да, сега ти я давам. Баби…
Тя грабна слушалката.
— Пак съм аз.
— Палина?! Какво, да не скъсахте вече с Поло?
— Не.
— Жалко.
— С кого говориш толкова?! Постоянно дава заето!
— С Дема, много е зле горкият.
— Може би не трябваше да му казвам…
— Глупости, и без това щеше да разбере.
— Знаеш ли какво реших? Ще отида. След малко Поло идва да ме вземе. Обаче какво ще кажеш: да се забавлявам ли като всички, или да вися с лузърите отстрани?
Това вече беше прекалено.
— Слушай, Палина! Отивай на тъпата гонка… ако искаш, тръгни и с Поло, и с всички кретени на тоя свят, само моля те не се прави на Морети!
— Добре де. Слушай, не знам кога ще се прибера и казах на майка ми, че ще спя у вас.
— Ами ако се обади?
— Да бе, ще се обади, тя никога не ме търси. Ще ми оставиш ли ключа под изтривалката?
— Добре.
— Само да не забравиш! Обаче знаеш ли, малко ми е кофти заради Дема. Според теб трябва ли да направя нещо?
— Ох, стига! Днес направи предостатъчно!
Баби тресна телефона и Даниела почти й го изтръгна от ръцете:
— Казах ти, че чакам обаждане!
— Аз какво да направя? И внимавай, не казвай на никого за Поло и Палина…
— Ти пък, на кого мога кажа?!
Телефонът пак иззвъня. Беше Джулия.
— Най-после! — Дани отиде в стаята си, затръшна вратата и не се стърпя повече: — Леле-е-е, ако знаеш какво разбрах току-що… Палина е тръгнала с Поло!
— Не-е-е! Стига бе!
— Аха! Само… моля те да не казваш на никого!
— Има си хас!
Джулия изслуша останалата част от историята, обмисляйки как ще я преразкаже на Джована и Стефания.
22.
Баби излезе от стаята си. Беше загърната в розов пеньоар, под който се подаваше пухкава бледосиня пижама. След душа се чувстваше доста по-бодра, но никак не й беше весело — диетата тази вечер не й позволяваше нищо друго, освен една малка зелена ябълка.
В ключалката прищрака ключ. Беше баща й. Изглеждаше много ядосан.
— Какво е станало? Не ми казвай, че заради скутера не си успял да си влезеш в гаража…
— Какъв ти скутер, днес говорих със семейство Акадо.
При тези думи Баби пребледня.
Рафаела, която току-що си беше измила две ябълки за вечеря, дотича в хола.
— Какво искат от теб, станало ли е нещо? И какво общо има Баби?
— Нека тя да ти каже.
— Нищо общо нямам!
Даниела също се появи на вратата:
— Вярно е, тя няма нищо общо!
— Тебе никой не те пита! — сгълча я Рафаела.
Клаудио седна и улови Баби за ръката:
— Слушай, може и да не си виновна ти, но Акадо е лежал в болница, носът му е счупен на две места, костта е хлътнала и ако беше само с половин сантиметър по-навътре, щеше да му пробие мозъка.
Баби се разстрои, не можа да отрони и дума. Вече даже не й се ядеше.
Рафаела я погледна загрижено и смени тона:
— Кажи какво точно стана.
Дъщеря й вдигна ясните си сини очи. Започна с едно неубедително „Нищо, мамо!“ и после всичко си каза. За празника, за навлеците, за Кико, който беше извикал полиция, за онези, които ги причакаха отвън, за преследването и разбитото BMW, за момчето с тъмносиния мотор.